Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩ НАД ГРАДА
web
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
© Петя Дубарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.09.2007, № 9 (94)
|