Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Обърнах камък.
Времето за него
се обърна също.
*
Кой трие още
два сухи клона?
Настъпват ледници.
*
Прегръщам камъка
и разпознавам себе си,
преди да бях те срещнал.
*
Ивица трева
бозае от скалата.
Няма мъртви камъни.
*
Не само камъкът
надмогва времето -
и човекът каменее.
*
Цял милениум
отлисти майсторът,
докато дяла камъка.
*
Намерих камък
роден от морска пяна.
Чух как Фидий ахна.
*
Все по-надолу
слизат вълците.
Все по-сиви кучета.
*
Сляп от светлина
прилепът се блъска в мен,
усетил пещера.
*
Древен вълчи ек
в гласа на господаря.
Кучето настръхва.
*
Една и съща ябълка...
За Ева, Афродита
или Нютон.
*
Пърхат в сянката
крила на водно конче.
Ветрило в зноя.
*
Само глухарче
може тъй да целува.
Виж - първия сняг.
*
Две циганки вън
махат крилато с метли.
Ще хвръкнат на юг.
© Павел Боржуков-Боржи
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Павел Боржуков-Боржи. Отвъд / Beyond / Alla... София: Изток-Запад, 2006.
|