МЕТАЕЗИКЪТ НА ВЪПРОСИТЕ И ОТГОВОРИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Марияна Стефанова

web

1.0. Терминът металингвистика е създаден по подобие на термините метаизследване, метаматематика, метатеория и т.н. (Хауген 1960) и с него се назовава този дял от езикознанието, който обхваща най-общо лингвистическите теории и методите на описание на езика (Засорина 1973). Обект на изследване за металингвистиката е метаезикът като "язык" второго порядка", т.е. такой язык, на котором говорят о языке же (языке-обьекте), язык, обьектом которого является содержание и выражение другого языка" (Ахманова 1969: 322).

В нашето изложение ще стане дума за метаезика на българския език, който се избира от самите носители на езика, за да разберат и използват своя език, който в случая става език-обект. Методологията се състои в това, че използването на обекта-език задължително предполага средство, с помощта на което този обект се използва.

Създаваният от самите говорещи метаезик, може да се нарече метаезик на репликите-стимули (или въпросителните реплики), тъй като той последователно се разкрива в диалога - в най-естествената форма за реализация на комуникация, където репликите-стимули (или реплики-въпроси) се съотнасят с репликите-реакции (или репликите-отговори) по принцип така, както се съотнася метаезика с езика-обект (Гвишиани 1990).

1.1. Като се тръгва от постановката, че "любая область знания может быт признана наукой лишь в той степени, в которой она обладает своим формальным языком" (Мельчук 1972: 2) в статията се разглежда българският метаезик и се отделят два типа метаезик: един общопонятиен - естествения език на българското езикознание, и друг - специален, изкуствен език, назоваван от лингвистите с различни термини: ултраметаезик (или език на символите) според Н. Чомски; хеперметаезик (В. Телия); суперметаезик или мета-метаезик (Банчеровски 2000) на лингвистиката.

1.2. Разсъжденията ни се опират на тезиса, че въпросът в диалога винаги инициира отговора. Репликата-реакция (или ответната реплика) е такава, че се съотнася с репликата-стимул или въпросителната реплика. Без логически въпрос е невъзможен и конкретен логически отговор. Можем да заключим, че само при наличие на метаезика се появява и логическото основание да се говори за езика-обект (Стефанова 2005: 318-323).

Въпросът прогнозира отговора на само по отношение на неговото съдържание (информация), но и по отношение на материалната му форма. По въпроса може да се направи и заключението за това, какъв ще е отговора (както по съдържание, така и по форма). Ако се разглежда въпроса заедно, синхронно с отговора, то можем да кажем, че въпросите предполагат и изискват отговорите. Например: Къде учат учениците? - Учениците учат в училище (къде? - в училище); Кои учат в училище? - В училище учат ученицитре (кои? - учениците); Какво правят учениците? - Учениците учат в училище (какво правят? - учат в училище).В заключение ще подчертаем, че изречението - отговор-реакция: Учениците учат в училище се описва от системата въпроси-стимули: Кои какво правят?

Можем да обобщим, че описанието на езика-обект става посредством метаезика на българското езикознание: членувано съществително име (учениците) + личен глагол (учат) + предлог за място (в) + нечленувано съществително име (училище)или: Учениците учат в училище).

2.0. Метаезикът на "въпросите" се създава и използва от говорещите носители на езика в начален етап от обучението интуитивно, така както интуитивно се използва и езика-обект. Но подобно на това, как лингвистиката е предназначена да познава естествения език, да открива в него законите, точно така тя е длъжна да открива, да познава и използвания от говорещите метаезик на "въпросите". Това ще бъде изключително полезно за тези, които изучават дадения език в практически план и искат да го овладеят не само по-бързо, но и по-качествено, отколкото това би станало в условия на стихийност. Засега лингвистиката, в сферата на обучението по български език, е способна да предлага на студентите основно само лингвистически метаезик като напр.: съществително, прилагателно, глагол и т.н. (в морфологията); подлог, сказуемо и т.н. (в синтаксиса); лексеми, фраземи и др. (в лексикологията) и др.под. и да превръща обучавания в лингвист - филолог. Студентите - нефилолози трябва да се обучават на естествения метаезик на отговорите - предварително, разбира се, по пътя на откриване на този метаезик в естествения език и формулирането му.

За съжаление, лингвистиката, решавайки задачите на обучение по български език, често избягва решаването на принципиални проблеми, каквито са например проблемите на комуникацията и в това число на металингвистиката на въпросите и на отговорите. Изучаването на българската лингвистика по този начин се превръща в изкуствено образование, в "наука за науката", в език, в известна степен - в реч, но не и в речева комуникация.

Обект за описание на лингвистиката, като обучение в речева комуникация - е не толкова езиковият материал, а преди всичко речевата дейност на човека (говорещия) и употребата на този материал за целите на отразяването (описанието) и преобразяването (пораждането) на обективния свят. Отдавна лингводидактиката търси вместо "граматическия подход" - "комуникативния подход", но не намира подкрепа от страна на лингвистиката, която като цяло си остава на "граматически" позиции. Така че днес, както и сто години назад, си остават актуални думите на В. Хумболт "езикът - това не е "ergon", a "energeia".

3.0. За да охарактеризираме метаезиковите отношения, образуващи се във връзка с изучаването (теоретично и практическо) на българския език, ще се обърнем към материала за обучение по български език в началното училище, защото приемаме, че посоченото обучение е максимално приближено към действителността.

Целите на това обучение са: първо, осъзнато владеене на езика, което се изразява в запознаване на учениците с използването на метаезика на "въпросите" (във висшето училище това би съответствало на обучението на студентите-нефилолози) и второ - запознаване на учениците и с лингвистическия метаезик (във висшето училище това съответства на обучението на студентите-филолози). Да вземем за пример една от най-трудните езикови теми от учебника по български език за втори клас - "Глаголи.Число на глагола". В българския език няма специално глаголно въпросително местоимение, ср. познатите местоимения: Кой? Какво? Къде? Колко? Защо? и др., заменящи конкретни съществителни, прилагателни, числителни и др. В ролята на въпрос към отговора-глагол обикновено се използват съчетанията: Какво прави? Какво правят?, състоящи се от конкретен глагол (с отвлечено значение) и местоимение, заменящо обекта, върху който прехожда глаголното действие.

В учебното пособие "Български език за втори клас" (Танкова, Иванова, Чернева 2003) четем следното определение за глагол: "Дума, която отговаря на един от въпросите: "Какво прави? Какво правят?", се наричат глагол" (с. 48). Дефиниции за единствено число и за множествено число не се предлагат, а се посочват само въпросите: за единствено число: Какво прави?, и за множествено число: Какво правят? Следват практически упражнения, които са от следния тип:

• Оправете бърканицата в стихотворението, като напишете глаголите на местата им.
• Запомнете как се пишат тези думи. Препишете ги в тетрадките си. Образувайте с тях изречения.
• Променете числото на глаголите.
• Препишете гатанката четливо и красиво. Подчертайте глаголите. Определете числото им.
• Колко са глаголите в гатанката?

В приведената дефиниция за глагола и в посочените упражнения за глагол се откриват следните метаезикови отношения:

1) обективният свят: действието на предметите и броят им;

2) езикът-обект: играе, спи, четат, рисуват - "действие", брой;

3) метаезикът на говорещия (нефилолога): Какво прави?Какво правят?;

4) мета-метаезикът на лингвистиката (на филолога): "дума", "глагол", "число";

Следователно в обективния свят съществуват действието на предметите и техният брой (1), които се отразяват в езика посредством думи от типа на играе, спи, четат, рисуват със значение на "действие"и "число" (2), които се използват в качеството си на отговори на въпроси, съставляващи метаезика на "въпросите" (3); спрямо метаезика на "въпросите" използваният с негова помощ език става език-обект (2). За описанието на езика-обект (2) и на средствата за неговото използване - метаезика на "въпросите" (3), лингвистиката създава още един език - метаезик от втори ред, т.е. мета-метаезик, изкуствения език на лингвистиката (4).

Проблемите на глагола се разглеждат поетапно и в учебника по български език за трети клас (Танкова, Чернева, Иванова 2004) в няколко урочни статии, първата от които е темата "Глаголи. Лице и число". В нея обучаваните се запознават с граматическата информация, че "Глаголът се променя по лице и число" (с. 38), след което се посочва парадигмата на глагола "чета" за първо, второ и трето лице единствено число и за първо, второ и трето лице множествено число.

Предложените осем упражнения по темата основно следват модела на изграждането на глаголна парадигма и са следните типове:

• Променете по този начин глаголите: мия, живея, обличам, ходя, пътувам, искам, работя, режа, плача, пия.
• Допълнете пропуснатите глаголи.
• Какво не знае за глагола героят от стихотворението?
• Препишете подчертаните глаголи и ги променете по лице и число.
• Прибавете местоимения към глаголите.
• Препишете само глаголите, които са във второ лице.
• Променете текста, като го разкажете от името на двете внучета.
• Напишете текст със заглавие "В междучасието". Подчертайте глаголите в него. Определете в кое лице и число са те.
• В кой ред има грешки?

В посочения тезис за лицето и числото на глагола и в предложените упражнения по темата се откриват следните метаезикови отношения:

1) обективният свят: глаголното лице (което говори, на което се говори, за което се говори) и броят (един или много) на глаголните лица;

2) езикът-обект: аз чета, ти четеш, той чете; ние четем, вие четете, те четат - "глаголно лице"; "брой на глаголните лица";

3) метаезикът на говорещия (нефилолога): Кой чете?Кои четат?;

4) мета-метаезикът на лингвистиката (на филолога): "лице", "число".

Следователно в обективния свят съществува глаголното лице и брой на глаголните лица (1), което се отразява в езика посредством думи от типа на 1 л., ед.ч. - аз чета; 2 л., ед.ч. - ти четеш; 3 л., ед.ч. - той чете и 1 л., мн.ч. - ние четем; 2 л., мн.ч. - вие четете; 3 л., мн.ч. - те четат със значение на "глаголно лице" и "брой на глаголните лица" (2), които се използват в качеството си на отговори на въпроси, съставляващи метаезика на "въпросите" (3); спрямо метаезика на "въпросите" използваният с негова помощ език става език-обект (2). За описанието на езика-обект (2) и на средствата за неговото използване - метаезика на "въпросите" (3), лингвистиката е създала още един език - метаезик от втори ред, т.е. мета-метаезика на лингвистиката (4).

Да погледнем следващи глаголни теми като например темата "Как се образуват глаголите" от учебника по български език за ІV клас (Москов, Бановска 1993). В една от най-трудните теми за образуването на глагола можем да прочетем следното определение за процеса: "Глаголите се образуват с представки и наставки: - глагол от друг глагол - догоня от гоня, купувам от купя; глагол от съществително - мечтая от мечта, зимувам от зима; глагол от прилагателно име - синея от син, лудувам от луд." (с. 108).

В разглежданата урочна статия е предложена и следната система от упражнения за отработване на механизма на видообразуването в българския език:

• Прочетете глаголите. Кои от тях са образувани с представки? Кои от тях са образувани с наставки? Открийте от какви думи са образувани: - глаголите с представки; глаголите с наставки.
• В стихотворението "Предзимен вятър" от Ран Босилек са употребени дванадесет глагола с представка. Открийте ги. Отделете представките от глаголите. Коя представка е от една съгласна?
• Сравнете глаголите. Обяснете как са образувани един от друг. Опитайте се да обясните значението на глаголите с две представки. Съставете с тях изречения.
• Прочетете изреченията. Опитайте се да обясните разликата в значението на глаголите с представки.

В приведените обяснения за образуване на глаголите и в посочените четири упражнения се откриват следните метаезикови отношения:

1) обективният свят: образуване на глаголи с представки и наставки;

2) езикът-обект: догоня, гоня; купувам, купя; мечтая, зимувам; синея, лудувам - "от глагол - с представка и наставка; от съществително име - с наставки; от прилагателно име - с наставки";

3) метаезикът на говорещия (нефилолога): Коя част на думата е представка? Коя част на думата е наставка?;

4) мета-метаезикът на лингвистиката (на филолога): "суфикс", "префикс".

Ако се опитаме да обясним тези отношения, то ще кажем, че в обективния святсъществува образуване на глаголите с представки и наставки (1), което се отразява в езика посредством думи от типа на догоня, гоня, купувам, купя; мечтая, зимувам; синея, лудувам със значение на "образувани от глагол; от съществително име; от прилагателно име" (2), които се използват в качеството си на отговори на въпроси, съставляващи метаезика на "въпросите" (3); спрямо метаезика на "въпросите" използваният с негова помощ език става език-обект (2). За описанието на езика-обект (2) и на средствата за неговото използване - метаезика на "въпросите" (3), лингвистиката създава още един език - изкуствения език на лингвистиката (4).

Метаезикът на "въпросите" позволява на обучаваните, в случая от ІІ, ІІІ и ІV клас, да описват (или характеризират) от гледна точка на употребата в диалога не само: 1) лексико-граматическата характеристика на глаголите, но и 2) променянето им по форма, в зависимост от граматическите им категории и граматическите значения, които носят, назовани в лингвистиката с термините "лице", "число", както и 3) променянето им по граматическо значение при "видообразуване" и т.н.

Както се вижда от приведените примери, усвояването на езиковите понятия, на трудната материя, с която се занимава лингвистиката, става чрез "дешифровъчните" методи, при които обучаваните могат да възпроизведат езикови знания, т.е. да дават отговори, с помощта на метаезика "на въпросите". Именно тази процедура способства за трайното овладяване на езика, а значи и за овладяването на лингвистичния анализ.

4.0. В резултат на разсъжденията ни по очертания проблем достигнахме до обобщението, че метаезикът на въпросите и отговорите е средство за описание на езика-обект, което едновременно описва и семантиката на езика-обект като отражение на обективния свят. Във връзка с това лингвистиката трябва да отчита метаезика на въпросите и отговорите, а чрез него - и на езика-обект като своя семантика.

В заключение бихме подчертали нашето убеждение, че заеманата от лингвистиката позиция на метаезиково ниво - да не отчита метаезика на въпросите и на отговорите, които ползват говорещите при употребата на езика-обект, т.е. да не разглежда метаезиковите отношения - прави от обучението по български в наши дни един вид "подготвително" упражнение. Това е обучение за обработка (овладяване и усвояване) на езиковия материал по български (като език и реч), а не толкова за описване употребата на този материал в диалогичната реч (като речево общуване), което би му отредило подобаващото му се място в метаезиковите отношения, а именно мястото на мета-метаезик.

ЛИТЕРАТУРА

Ахманова 1969: Ахманова, О. С. Словарь лингвистических терминов. Москва, 1969.

Банчеровски 2000: Banczerouski, J. Metainformacios strukturák a nyelvi szöveg síkján. // A nyelv es a nyelvi kommunikáció alapkérdései. Budapest: ELTE, 2000.

Гвишиани 1990: Гвишиани, Н. Б. Метаязык. // Лингвистический энциклопедический словарь. Москва, 1990.

Засорина 1973: Засорина, Л. Н. О некоторых эмпирический принципах металингвистики. // Вопросы металингвистики, Ленинград: ЛГУ, 1973.

Мельчук 1972: Мельчук, И. А. Формализация языка лингвистики. // Взаимодействие искусственых и естественых языков. Москва, 1972.

Стефанова 2005: Стефанова, М. Метаезикът на въпросите в обучението по български език. // Комуникативната натовареност в съвременния научен дискурс. София, 2005.

Хауген 1960: Хауген, Э. Направления в современном языкознании. // Новое в лингвистике (Москва), 1960, вып. 1.

© Марияна Стефанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2008, № 5 (102)