|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРАТА КЪМ СПОМЕНА
web | Присъда
свободен
Тихо шета майка ми. Някакво
сладко вари. Тихо подрежда
цветната си леха
и във всяка моя гостенка
вижда своя снаха.
Но снахата я няма. В уморените си ръце
майка гледа без радост моите стихове.
Тези листа и тези вестници пожълтели,
това ли да покажа на хората,
дето всичко си имат и във всичко
май са успели. Объркан живот...
Замисля се майка ми, отива
някъде много назад, в ония години...
Аз тепам с боси крачета, баба ми е
все още красива, баща ми - от млад по-млад...
Виждам как мама пътува нататък,
как се отпускат строгите й черти,
лицето й става красиво и нещо светло,
нещо светло от нея струи...
Виждам как е забравила да затвори
вратата към спомена
и тръгвам по нейните светли следи...
© Максим Максимов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2007
Максим Максимов. Присъда свободен. Варна: LiterNet, 2007.
|