Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Присъда
свободен
Една тъга, една троха -
тъй рони старецът изсъхналия хляб.
Около него - ято гълъби.
Не е самичък старецът!
Ах, господар е той на скромната трапеза,
обиколен от толкова небесни гости...
И рони старецът живота си изсъхнал -
година след година, спомен подир спомен.
А гълъбите лакомо кълват, стомаси пълнят.
След миг, до шушка изкълвали всичко,
ще излетят по своите небесни работи.
Самичък ще остане старецът,
без хляб и без последната троха дори.
Съвсем самичък.
И само бъдеще пред него...
© Максим Максимов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.09.2007
Максим Максимов. Присъда свободен. Варна: LiterNet, 2007.
|