|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТВЪРДИНА Йордан Калайков Твърдина (2) Манастирската винарна е музей. Ръчните преси за премилане на гроздаци са подредени до каменния зид като ковчези с мощи на отдавна представили се пред Бога монаси. Яките бъчви от масивна буковина стоят вкопани в жълта и мазна глинеста пръст, сякаш са отколешни вкаменелости, които времето незнайно защо е пощадило. До тях килнати встрани зеят празните гърловини на плетените от леска кошове за грозде. Ако можеха да прогледнат из тъмните си орбити, щяха да приличат на тъжни старчески очи. Навсякъде е натежало от прах, сажди и сочна плесен. Тук не е внасяно слънчево грозде от векове. Манастирската винарна е бездиханна. Как да си представи човек, че тук кипящото вино се е охлаждало от ледения дъх на земната гръд и е отлежавало после с години - искрящо и дъхаво? Тук бъчвите с набити обръчи за първи път са ценни не с кухината си, а с твърдината, която отстоява непоклатимо на времето и забравата спомена за миналото, за да го препраща нататък.
Твърдина (1) Край прашасалата рушевина, от пазвата на земната гръд стърчи полузатрупаното туловище на делва. Пропукана отвсякъде, със зейнали пробойни, тя цялата е задушена от пипалата на разрухата. Кога и как самотницата стана играчка на палавниците, никой не разбра. Те се прицелват настойчиво в нея, каменопадът гърми по снагата й. Отдолу надига гърбица купчина трошляк. Времето упорито пълни стария съд с вехтории и пръст. Струва ти се, че ако я побутнеш само, и ще стане на прах. Посегнеш ли обаче, като опарен се дръпваш. Развалината сякаш е от кремък - непоклатима, твърда, напира със сила върху дланите, изгаря ги... Създадена да оцелява, делвата стърчи на отколешното си място и като на шега надживява залутаните смъртни. В нея отглъхват стъпки, сезони, бури, човешки драми, каменопади, а тя нехае за тежестта на годините. Стои здраво - твърдина от земя.
© Йордан Калайков |