|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОВАРНАТА НЕУМОЛИМОСТ НА ОТМИНАВАЩОТО ВРЕМЕЙордан Калайков Бавно и незабележимо настъпват промените. Тялото, подобно на дълго употребявана машина, започва да се поврежда. Отначало повредите са малко и лесно отстраними. Медицинските ремонти са успешни и животът продължава все тъй хубав и привлекателен. После пораженията зачестяват, но всичко изглежда временно и поправимо. Възможностите намаляват чувствително, но животът е по-силен от случващото се. Човек се приближава неусетно до невъзвратимост и невъзможност да живее както е свикнал и както са изградени навиците му. Стереотипите - онези тъй непоклатимо формирали втората му природа, се пропукват. Животът сякаш продължава по инерция с все още съществуващите в съзнанието мисли, желания, очаквания от миналото. Цялото същество се съпротивлява с всички сили. Отказва да приеме края на един красив и активен етап от живота. Започва изживяване в бъдещ, мним живот, който няма да се случи в тъй познатите и желани измерения. Животът и персоната, на която принадлежи, се разминават във времето. Човекът е тук, както е бил винаги и уж живее, а той - животът е някак си встрани и става все по-трудно да се балансират състояние и реалност, да се съберат, както е било винаги в миналото. Себепознаването навлиза в друг етап и става все по-болезнено. Предпочитаното състояние е илюзия, която се превръща в нова истина, нямаща нищо общо с действителността. 19.09.2019 г.
© Йордан Калайков |