Йордан Калайков - Pехабилитация

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Йордан Калайков

Те живееха заедно и бяха близки, макар и непознати. Случаят ги бе събрал в панелен блок, а жилищата им бяха едно над друго. Детето отгоре, вече поотраснало, по рождение страдаше от пареза и говорен дефект. Той, отдолу, вече на години, състарен и поразен отляво - с почти неподвижни ръка и крак. Докторите го били изтървали, за зла участ. Безкрайният поток на еднаквите, безлични и равни дни съпътстваше убийствено съществуването на двамата непознати и тъй близки по участ. Никога не бяха се виждали, но знаеха един за друг. Причината беше появяването им в един и същ час, един над друг, един под друг и това беше откритие - едновременното присъствие. Иначе, беше часът за рехабилитация - задължителните, предписани някога упражнения, които всеки изпълняваше педантично. Приличаха на удавници, хванали се с всичка сили и със сляпа надежда за сламка. Детето отгоре тупкаше навярно топка в ритъм две към едно, а другият - отдолу, нещастно окуцял, правеше същото, само че в ритъм едно към две. И тогава за двамата непознати настъпваше най-радостният миг от безкрайния ден - мигът на общуването. Заиграваха се с упование и увлечение. Сменяха зададения ритъм на тупкането или го заменяха с почукване. Получаваше се нещо като морзов език с въпроси и отговори - по-скоро зададени въпроси, останали без отговори, и отговори на незададени въпроси. Все пак, накрая, панеленият рай хлопваше врати и магията на странното щастие изчезваше, за да остане очакването за общуване на другия ден, в същия час за рехабилитация.