БЕЛЕЖКИ

Иван Бурин

web | Юнак и ясно слънце

Първо, искам да кажа няколко думи за подредбата на песните. Понеже нямат сюжетно единство, помъчих се да изляза от своеобразната епична хронология на юнашките песни. Сложих първа песента за Момчил юнак и крал Вълкашин, защото по тая песен излиза, че Вълкашин се жени за Момчиловата сестра и така се установява кръвна връзка между Момчил юнак и Крали Марко. По-нататък следват песните, в които се говори за раждането и детството на Крали Марко, за юнашката му младост и женитбата му. Съобразявах се с това - до песента "Крали Марко изгубва силата си" да дам такива песни, в които юнакът побеждава със сила противниците си. След тая песен сложих ония, в които Прилепчанецът не винаги побеждава, а когато побеждава, това става с хитрост или с помощта на вили-самовили. Накрая сложих песните за други юнаци, песни, в които Крали Марко го няма.

На второ място ще кажа няколко думи върху редактирането на текста. В това отношение се срещат много трудности. Те идат не само от това, че песните са записани на най-различни наречия, които така или инак, малко или много, трябва да се доближат до литературния език, но и поради различния начин, по който са записани. Някои записвачи са се придържали буквално във фонетиката на дадено наречие, други леко са поправяли тук-там, трети са държали чувствително за близост с литературния език. Вън от това, някои записвачи са правили и промени в самия текст. Такъв случай има с песни, печатани в Каравеловите издания. Ясно се чувствува ръката на записвача и редактора тук-там из песните. Това са отделни епитети и други поетични фигури, които идат от литературата и са напълно чужди на фолклора. В песенна "Крал Марко и Филип Маджарина" се казва "вино бистроискро", "саби главорезки" - думи, явно навеяни от литературата. В друга песен юнакът смазва" врага си - дума, също чужда на народната песен. Още Раковски прави подобни поправки специално на турските думи - вместо "чифте" пише "двойка" (двойка пищове). В по-ново време самите певци, под влияние на литературата, слагат някои книжни думи, които в повечето случаи загрозяват песните. "Най-после със хитрост постъпил" - Крали Марко и Гино Латиник.

Нужно е специално изследване, за да се види кога и как тия думи са вмъкнати в песните. Позволих си само някои други уточнявания и поправки, които, според мене, бяха наложителни за по-доброто разбиране на смисъла.

Ще съобщя тия поправки по реда на песните в тоя сборник.

1. Вариантът на песента "Крал Вълкашин открадва Момчилово либе" е от най-добрите, но името на краля е "Петрушин". Понеже в повечето песни е "Вълкашин", нещо, което отговаря на историческата правда, сложих в тая редакция "Вълкашин".

2. В песента "Марко избавя три синджира роби" е казано:

та извади сабя из сглабове,
та посече три синджира турци.

Сглаб значи място, където са сглобени две или няколко части. Тук смисълът е "сабя дипленица". Поправил съм го, както е в други варианти и песни:

та извади сабя на сглабове.

3. Промени в песента "Седем юнаци и Арапин":

ког' седеше на Демир капия,
н' оставаше пиле да помине,
а камо ли човек да помине.

В Миладиновия сборник (III издание) вероятно е печатна грешка. Във втория стих вместо "помине" слагам "прехвъркне":

н' оставаше пиле да прехвъркне,
а камо ли човек да помине.

По-надолу стиховете:

пищат они како люти змии,
арапин ги влече по друмови...

ги размествам, за да се избегне непоследователността и да се засили образът:

Арапин ги влече по друмове,
пищат они како люти змии...

4. В "Марко и Гино Латиника":

Тогай Марко робини отробил,
тогай Марко на коня се качил
и съблече калугерски дрехи,
и обръсна калугерска брада,
и зафърли калугерска капа...

Мястото на втория стих, изглежда, е сбъркано. Слагам го след последния, за да се възстанови последователността на действието.

5. В "Крали Марко изгубва силата си" -

шетба шета по земя крайна...

съм променил на:

шетба шета земя покраина...

както е в други стихове на същата песен.

6. В "Крали Марко и Муса Кеседжия"

нито Марко може да надвие,
нито Муса да събори Марка...

вторият стих става:

нито Муса Марка да събори.

Така звучи по-песенно.

Махам нетърпимото за народните песни -

Марко смаза Муса Кеседжия

и слагам:

Марко надви Муса Кеседжия.

7. В "Крали Марко и Арватка девойка" след стиха:

изнеси ми лека боздугана,

прибавям по аналогия от други песни и по смисъла на казаното:

лека, лека - седемдесет оки...

8. В "Марко Кралевичи, Иво и дете Дукадинче" вместо:

какво караш коня така бива,
мож да ходиш три недели време...

слагам:

какво караш коня така бавно...
Два юнаци из дервене одат,
юнаци си ни брой, ни чет немат...

Последния стих изхвърлям като противоречащ на първия. Смисълът е ясен, но фиксирането на "два юнаци", които по-долу нямат брой и чет, прави мисълта нелогична.

Веднъг фърля тия остри стрели,
с една стрела Иве ударила,
една стрела у глава го удри,
друга стрела у гърло го удри,
трекя стрела у сърце го удри...

Вторият стих не се свързва добре със следващите, затова го давам с поправка така:

с остри стрели Иве ударила...

9. В "Тимишварин Гюро, Марко Кралевич, Дете Голомеше и Арапин" са направени чувствителни промени. За основа съм взел вариант от Софийско (СбНУ 1, 59), но съм включил някои стихове от вар. на Миладиновци, № 173. При тия промени се наложи да махна някои стихове от първия вариант, за да се получи по-естествена спойка.

Ето самите промени:

В началото на песента изхвърлям стиха:

и си справи нему добра коня

като повторение на следващия стих:

па уяхна нему добра коня.

Получава се по-голяма стегнатост.

След стиха:

та се коня на чаркове върти

вмъквам от Миладинови:

заузди го узда позлатена,
пристегна му дванаест колана

и по-надолу съответно след:

па се сбраха китени сватове

слагам:

па удрия три чифта тъпане
па развия три свилни байраци,
ке си ходят за млада невеста...

След

нозете му солунски диреци,

изхвърлям стиха:

ръцете му солунски диреци

като неуместно повторение на по-горното сравнение.

Вмъквам от Миладинови:

долна устна на гърди му бие,
горна устна в чело го удара,
глава има колко два тъпана,
очи има колко две паници,
уста има колко мала врата
(зъби има колко четири дикела) - изхвърлено
нозе има солунски диреци.
Кога клапат тая пуста уста,
дур от уста огин изфърлюва
дур на гора листове облива.

По-нататък след стиха "се бегаха, един не остана":

със них бега Темишварин Гюро,
от страхове Гюро заборавил,
от имал назад млада невеста...

След: "разточило сабля на сглабове" -

свети сабля като ясно слънце...

След: "Уведе си гиздава девойка" -

разтовари трийсет мъски азно,
изпущило до два добри коня,
изпущи си кони да шетаят,
изкачи се на вишни дивани...
У трапеза сватове седнаха,
търкаля си арапската глава,
търкаля си по честна трапеза.
А шо били китени сватове!
Попаднали ничком на трапеза,
разтресло ги тригодишна треска.
А шо беше Дете Голомеше!
Дофана си Кралевики Марко...

След: "и не можеш девойка да чуваш?" -

М' удари петнаест боздугана.

И на края: "Кога не мойж девойка да чуваш?" -

М' удари шестнаест боздугана,
боздугана от сто шейсет оки!

10. В "Марко убива Беле от Костур" стихът:

за да земе Марковица млада

става:

да си земе Марковица млада.

Първото звучи литературно.

11. Песента "Болен Дойчин и Черен Арапин" също е претърпяла някои промени. И тука са използувани два варианта. Вар. СбНУ 26, 18 е вземен за основа, вмъкнати са някои стихове от вариант Миладиновци, № 88, в първия вар. името е "болен Първан", променям го на "болен Дойчин" като по-характерно за юнашкия епос.

Стиховете:

болен Първан от постелки...
болен Първан, ах болен си лежи

преработвам така:

болен Дойчин, болен на постелки...
(стихът "болен Дойчин, ах болен си лежи" изхвърлям).

Стихът

Три години ази на постеля

променям:

три години болен на постеля

Стихът

ни жив, сестро, нито пък умрял

става:

ни оздравям, сестро, ни умирам.

След "или ти се й вече додеяло" слагам по аналогия стиха:

люти рани, сестро, да ми връзваш...

Изхвърлям стиховете:

три години дето й незобено,
незобено, сестро, непоено...

поради това, че са в противоречие с характеристиката на Дойчиновата сестра както в другите варианти, така и в тая песен. Грижливата и внимателна сестра не би оставила кончето на милия си братец да мре от глад и жажда. На мястото на тия случайно казани стихове слагам

три години дето й нековано...

по аналогия на стиха за сабята:

три години дето й небутана,
небутана, сестро, неточена...

Махам стиховете:

девет рани, сестро, от куршуми,
от куршуми, сестро, от телени...

Тоя анахронизъм е нетърпим поради това, че юнаците се сражават само с тежки боздугани и остри саби. Ясно е, че куршумите са дошли случайно от хайдушките песни. Слагам:

девет рани от сабя френгия,

по аналогия от други песни.

Преработвам стиховете:

Чакай да видиш тежък боздуган,
тежък боздуган деветстотин оки

на:

Стой да видиш тежка боздугана,
що ми тежи деветстони оки...

по аналогия от други песни и за ритмично оглаждане.

За да запазя колорита на различните говори, запазих много имена и други езикови форми, различни в отделните песни. Само за Крали Марко съм оставил: Марко Кралевити, Кралевичи, Кралевичин, Кралевике и пр. В едни песни е Муса Кеседжия, в други - Кеседжия. "Арватска" девойка, както е в песента, предавам "Арватка" девойка, за да се различава от "Арватска" земя.

Черна Арапина, Жълта Базиргяна, Дете Голомеше, Султан Селим и други такива звучат като собствени имена, затова ги пиша с главни букви. В самите сборници за народни умотворения се срещат много случаи, когато в една и съща песен едни и същи думи се пишат различно: веднъж фала, други път хвала; веднъж айде, други път хайде; веднъж Стамбул, друг път Стамбол; фърлям и хвърлям, либе и любе учинили и учиниле и т.н. Аз съм ги уеднаквил в съответните песни. В отделните песни обаче съм спазил някои различия: там, където в оригинала е примерно повечето застъпено "хайде", "хвала", "хвърлям" и пр., привеждам всички такива думи в тая форма и обратното, там, където са повече "айде", "фала", "фърлям" и т.н., привеждам цялата песен под тая форма. Това правя не само по технически съображения, не само за да изправя очевидните печатни грешки, но и да отразя и някои особености, някои нюанси в говорите. На други места съм предпочитал тая или оная форма, за да избягна двусмислие или неяснота.

Усилията ми бяха насочени към това - песните да станат възможно по-ясни и четивни за днешния читател, без да изгубят своя ярък местен колорит. Защото и самият сборник не може да се приеме каго популярно поетично четиво. Той запазва много от качеството си на фолклорен и езиков извор.

Сериозни трудности срещнах при обяснението на непознатите думи. Някои чужди думи (турски, гръцки), пък и някои български са така изопачени, че трудно могат да се познаят. Останаха без обяснение думи като бедевия, кеферично (дърво), маждар (жълтици) - дали не е маджарски? - мювлет, опседзи, саип и др. Някои думи са обяснени приблизително, по смисъл.

© Иван Бурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.