Ива Трифонова

web

Преводът на Светото писание е една от водещите стъпки при утвърждаването на новобългарския книжовен език в средата на ХІХ век, предвид цялостната историческа, политическа и културна ситуация в България по това време. Той има съществена роля както при оформянето и налагането на официалния книжовен език, така и при овладяването на нови писмени жанрове и литературни прийоми. И ако се приема, че преводът на Библията от 1871 г.¹ спомага за налагането на източните говори в основата на изграждащия се книжовен език, за оформянето на поетичността и литературната висота на словото, за естетическото осмисляне на Светото писание, то преводът на Неофит Рилски е първият успешен, общоприет превод на целия Нов завет на новобългарски език².

Преводът на Новия завет от Неофит Рилски е осъществен по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество. Той е отпечатан за първи път в Смирна през 1840 г. и до 1859 г., въпреки силната съпротива от страна на Цариградската патриаршия, претърпява шест издания. Този превод има голямо значение за утвърждаването на българския език в богослужебната практика на Българската църква. Почти до Освобождението той е в църковна употреба и по него се четат откъси от Евангелието и Апостола. Същевременно се използва и като учебно помагало в българското училище.

Преводът на Новия завет е извършен по време на учителстването на Неофит Рилски в Габрово, и то само за две години - от 1835 до 1837 г. През 1835 г. Търновският митрополит Иларион се обръща към Неофит като към един от най-образованите българи по това време, способни да извършат това свято дело, по поръчение на агента на Британското и чуждестранно библейско дружество в България, отговарящ за Източна Европа, Бенджамин Баркер.

В писмо от 16.11.1835 г. от Търновския митрополит Иларион до Неофит Рилски стават ясни условията, на които трябва да отговаря превода. Това трябва да бъде превод, стриктно следващ оригинала, без парафрази. Затова той му и изпраща един от своите преводи от елински на гръцки език на Новия завет (издаден в Лондон 1828 г.), за да може Неофит да се упътва в начина на превеждане. Обръща внимание и на факта, че българският език е лишен от много думи, нужни, за да бъдат изразени високите мисли на Светото писание. Неофит съответно е призован да не включва чужда, варварска дума, а да остави първообразната, славянска или гръцка, като направи и лексикон, който ще се постави в края на книгата. Според замисъла той трябва да спазва език, съгласен с граматиката му, та да може преводът да се използва за преподаване в училищата, за да могат учениците чрез текста на Светото писание да научат и правилата на българската граматика (вж. по-подробно при Снегаров (1959), както и изследванията на: Братанов (1994, 1996); Вълчанов (1981); Иванова (1995, 2002, 2006); Кювлиева-Мишайкова (1995); Марковски (1927); Милева (1927); Младенов (1975); Ненкова (1976); Радкова (1975) и посочената от авторите литература).

За цялостната стойност и специфика на творческата и преводаческа дейност, отразени при осъществяването на този крупен и сериозен филологически опит, може да се съди както по беглите бележки в съхранената кореспонденция между Неофит Рилски и митрополит Иларион, така и по запазения първоначален ръкописен вариант на превода, автограф на самия Неофит Рилски.

Ръкописът на Неофит Рилски с първоначалния вариант на превода е открит в зимника на Светия синод. Днес той се пази под № 235 в Църковноисторическия и архивен институт към Българската патриаршия, София (ЦИАИ). В научната литература е описан първо от Сл. Вълчанов (1981). Авторът дава кратко описание на архивната единица и посочва няколко примера от Евангелието от Матей с различни уточнения, нанесени от самия Неофит. Той обръща внимание на факта, че тези уточнения съдържат редица екзегетически бележки и лексикални разночетения, които са важни не само за историята на българския език и за типа преводаческата дейност, извършена от Неофит Рилски. На два пъти на ръкописа се позовава и Д. Иванова (2002: 41; 2006).

Под № 235 в ЦИАИ се пазят четири тетрадки, автограф на Неофит Рилски. Първата тетрадка (235а) съдържа българския превод на Гюлханския хатишериф, дело също на Неофит Рилски, публикуван през 1841 г. в Букурещ. Текстът на Светото писание се пази в другите три тетрадки: първата (235б) включва Евангелието от Матей и Марко; втората (235в) - Деянията и посланията на апостолите; третата (235г) - Откровението на Йоан Богослов³. Липсва текстът на Евангелията от Лука и Йоан. Те вероятно са били поместени в отделна тетрадка, която обаче не е достигнала до нас.

Целта на настоящото изследване е да се обнародват преводаческите бележки, нанесени от Неофит Рилски в първоначалния ръкописен вариант на превода на Новия завет. Тези бележки не са включени в печатното издание на текста. До голяма степен те се доближават до предварителните напътствия, които Търновският митрополит Иларион дава на Неофит Рилски. Доколкото съществува обширна литература за личността на Неофит, за езиковите, лексикалните и синтактичните особености на новобългарския превод на Новия завет, отразени в неговото печатно издание, тук подобен анализ няма да бъде предложен⁴. В това изследване няма да бъде направен и анализ на приведените по-долу бележки към превода⁵. Днес тези т.нар. "бележки" биха могли да представляват интерес за широк кръг специалисти от най-различни области - филолози, историци, етнолози, богослови.

Бележките на Неофит Рилски са от най-различен тип. Тук - условно - те са разделени на пет големи групи: 1. Пояснения на стари славянски и библейски лексеми; 2. Пояснения на лексеми от гръцки, еврейски, латински произход; 3. Пояснения на собствени имена; 4. Пояснения на мерни единици; 5. Пояснения към отделни стихове при превода (на отделни думи и словосъчетания и на цели изрази и стихове).

Петте групи са обособени в пет таблици. В първата колона на всяка от петте таблици е означено мястото, където думата или изразът се срещат в текста на Новия завет. Когато една и съща дума или израз се поясняват на няколко места по един и същи начин, то в първата колона са изброени всички места от текста, където се срещат думата или израза, а пояснението в трета колона е само едно. Когато една и съща дума или израз се поясняват на различни места по различен начин, то те се посочват поотделно (срв. в първата таблица верига, внезап). Във втората колона се цитира кратък откъс от ръкописа на новозаветния текст на Неофит Рилски. Думата или изразът, които се поясняват, са маркирани и подчертани от автора на това изследване. В третата колона се посочват поясненията към вече маркираните и подчертани във втора колона думи или изрази.

В самия ръкопис Неофит Рилски въвежда бележките си, като поставя знак - скоби и звездичка (*) - след думата или израза, които пояснява. Когато на един лист думите са повече от една, то звездичките са съответно две, три и т.н. - (**), (***). Самото пояснение към тях той помества под основния текст, отделено от него с разделителна черта, пише и с по-дребен шрифт.

І. ПОЯСНЕНИЯ НА СТАРИ СЛАВЯНСКИ И БИБЛЕЙСКИ ЛЕКСЕМИ

ІІ. ПОЯСНЕНИЯ НА ЛЕКСЕМИ ОТ ГРЪЦКИ, ЕВРЕЙСКИ, ЛАТИНСКИ ПРОИЗХОД

ІІІ. ПОЯСНЕНИЯ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА

ІV. ПОЯСНЕНИЯ НА МЕРНИ ЕДИНИЦИ

V. ПОЯСНЕНИЯ КЪМ ОТДЕЛНИ СТИХОВЕ ПРИ ПРЕВОДА

1. На отделни думи и словосъчетания

2. На цели изрази и стихове

Цитираните бележки свидетелстват и за непосилния, денонощен и упорит труд на Неофит Рилски по превода на Новия завет (направен само за две години - 1835-1837 г.), както и за качеството на този крупен и впечатляващ за времето си филологически опит.

Бележките са разположени неравномерно по страниците на ръкописа. По тях е видно, че най-голямо внимание е отделено при оформянето на превода на Евангелията от Матей и Марко и на Откровението на Йоан. В тези книги обикновено основният библейски текст е изписан чисто, без излишни задрасквания и корекции. Евангелията изобилстват от пояснения на отделни думи, на словосъчетания, на изрази и цели стихове, докато в текста на Откровението преобладават предимно бележките с лексикални разночетения, а тълкуванията на определени стихове почти няма (само примерът от Ап 1:3 в V-та таблица). Ръкописът с Деянията на светите апостоли също започва с многобройни бележки под линия, които постепенно намаляват, започват да преобладават уточненията с екзегетическо съдържание, а корекциите в основния текст на книгата непрекъснато се увеличават. При апостолските послания текстът вече е почти изчистен, бележките са спорадични.

Може да се каже, че в преводаческата си дейност Неофит Рилски се е ръководел основно от превода, направен от елински на гръцки език от митрополит Иларион, както и от славянската Елисаветинска библия и по-стари славянски ръкописи. Непрекъснато е сверявал текста и с цяла сбирка от евангелия на достъпните му езици: старо- и новогръцки, руски, сръбски, български (преводът на Сапунов), влашки, турски език.

На предната корица на първата тетрадка (235б), съдържаща Евангелията от Матей и Марко, стои надпис - "1835 Септемврiа 15. въ Габрово село". А от вътрешната страна на корицата е добавена следната бележка от Неофит Рилски:

БЕЛЕЖКИ

1. Библия, сиреч Свещеното писание на Ветхий и Новий завет. Вярно и точно преведено от първообразното. Цариград, в книгопечатницата на Н. Бояджияна, 1871. Дело на преводаческа комисия, която включва американските мисионери-методисти Алберт Лонг и Илайас Ригс, както и възрожденските книжовници Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович (Сичан Николов). Виж по-подробно при Сл. Вълчанов (2001), както и разработката на Д. Донев (2006). [обратно]

2. Опити да се преведе на новобългарски език Светото писание са съществували и преди това. Първият превод е от 1823 г. и е на архимандрит Теодосий Бистрицки. Той е осъществен с подкрепата на Руското библейско дружество. Издадено е само Евангелието от Матей. Когато обаче преводът е изпратен за одобрение в Санкт-Петербург, там той е приет за неудачен и унищожен. През 1828 г. в 1200 екземпляра е издаден преводът на четирите евангелия, дело на П. Сапунов и отец Серафим. П. Сапунов възнамерявал с приходите от продажбите да осъществи докрай превода на Новия завет, но поради допуснатите грешки и неточности, това не става. Виж по-подробно в: Енциклопедия (1997: 48-51), както и в посочената там литература. [обратно]

3. Темата е разработвана в докладите на Трифонова (2002, 2009). [обратно]

4. Вж. горепосочената литература по въпроса. [обратно]

5. Това ще стане в друго изследване. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Братанов 1994: Братанов, И. Предаване на антропоними в Неофитовия превод на новозаветните исторически книги. // Научни трудове на ВТУ "Ангел Кънчев" - Русе. Т. 35, сер. 9, 5. Русе, 1994, 36-42.

Братанов 1996: Братанов, И. Три решения в Неофитовия превод на Новия Завет. // Библия, фолклор, литература. Велико Търново, 1996, 95-104.

Вълчанов 1981: Вълчанов, Сл. Към въпроса за българския превод на Новия Завет от йеромонах Неофит Рилски - исагогически анализ (По случай 100 години от смъртта му). // Духовна култура, № 5, 1981.

Вълчанов 2001: Вълчанов, Сл. Библейското дело в България - история, традиции и значение. // Православие, 2001 <http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm> (08.07.2009).

Донев 2006: Донев, Д. История на българската Библия - ІІ. // Месечно публицистично издание "Point of View", 2006 <http://www.point-of-view.org/?p=30> (08.07.2009).

Енциклопедия 1997: Енциклопедия на Българската възрожденска литература. Велико Търново, 1997.

Иванова 1995: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет (с оглед на текстологичните му особености). // Български език, 1995, № 3, 237-245.

Иванова 2002: Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието (Текстология и език). Пловдив, 2002.

Иванова 2006: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането. // Литература в дискусия. II. Съст. Тачева, Ел. Р. Хаджикосев, А. Вачева. Варна: Електронно издателство LiterNet, 09.04.2006 <https://liternet.bg/publish17/d_ivanova/neofitoviiat.htm> (08.07.2009).

Кювлиева-Мишайкова 1995: Кювлиева-Мишайкова, В. Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. // Български език, 1995, № 1, 3-8.

Марковски 1927: Марковски, Ив. История на българския синодален превод на Библията (с оглед към българските преводи в миналото). // Годишник на Софийския университет, Богословски факултет. София, 1927, 1-58.

Милева 1927: Милева, Р. Новобългарски преводи на библейските книги. София, 1927.

Младенов 1975: Младенов, М. Сл. Из историята на българската диалектология. Неофит Рилски - родоначалник на българската диалектология. // Български език, 1975, № 6, 526-532.

Ненкова 1976: Ненкова, П. Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. // Български език, 1976, № 1-2, 131-133.

Радкова 1975: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. София, 1975.

Снегаров 1959: Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски. София, 1959.

Трифонова 2002: Трифонова, И. За новобългарския превод на Апокалипсиса от Неофит Рилски. Доклад, четен на Кирило-Методиевски четения, посветени на 100-годишнината от рождението на проф. Кирил Мирчев, Катедра по кирилометодиевистика, ФСлФ, СУ "Св. Климент Охридски". София, 16.05.2002.

Трифонова 2009: Трифонова, И. Към историята на българската лексикология (преводаческите бележки на Неофит Рилски в ръкопис № 235 в ЦИАИ). Доклад, четен на ХІ пролетни четения на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл", Регионален исторически музей - Русе. Русе, 16.05.2009.

© Ива Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.07.2009, № 7 (116)