КНИГА ОТКРОВЕНИЕ НА СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ
В КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ
(южнославянските кирилски преписи)

Ива Трифонова

web

Андрей Кесарийски, началото на Предисловието към Апокалипсиса
по Николски №1, ХІІІ в.

Книга Откровениена св. Йоан Богослов, известна и под гръцкото й название - Апокалипсис, е единствената библейска пророческа книга в състава на Новия завет и последната канонична книга, включена в корпуса на християнската Библия. Приема се, че тя е написана в края на І век по времето на гоненията над първите християни. Предполагаемите датировки са две - управлението на Нерон (54-68 г.) или управлението на Домициан (95/96 г.), т.е. преди или след разрушението на Йерусалим. Църквата приема за неин автор апостола и евангелиста св. Йоан Богослов, любимия ученик на Иисус Христос, автор на най-одухотворения от евангелските текстове и на три съборни послания¹. Смисълът на самата книга, последното пророчество, е предаден изключително чрез символни образи и видения и е колкото недостижим, толкова и важен, тъй като тук сам Иисус призовава и говори пряко със свой избраник, като обхваща Живота на хората от Сътворението до безвремието на Страшния съд (Трифонова 2005: 147-152). Книгата е писана с изключителна ерудиция, като събира в себе си и интерпретира основните мотиви на старозаветните пророчества, както и ставащото в Новия завет. Смисълът на казаното и на премълчаното в нея зависи в най-голяма степен от останалите библейски книги, за да бъде разбран. Не случайно мистицизмът и есхатологизмът, изначално заложени в съдържанието на книгата, отдавна са надхвърлили рамките на църковно-богословската тълкувателна догматика и са превърнали Апокалипсиса в културен феномен - неизменна част от световното културноисторическо литературно и изобразително изкуство².

Апокалипсисът е една от дискусионните книги при формирането на Новия завет. Още през ІV век западните отци признават боговдъхновеността и каноничността на книгата, но сред източните църковни отци споровете продължават. Тя става част от канона чак през VІ век. Различното възприемане на текста в западната и източната богослужебна практика до голяма степен предопределя и по-нататъшната съдба на книгата - би могло да се говори за западна и източна традиция на възприемане и разпространение на текста. Западната традиция и чисто богословската и литургическа постановка на въпроса не са тема на изследването, доколкото Апокалипсисът остава извън църковна употреба за източноправославния свят³. Изследването се съсредоточава изключително върху проблемите, свързани със славянския текст на Апокалипсиса през Средновековието⁴.

Историята на изучаването на славянския Апокалипсис, на традицията на преписването и разпространението на книгата през Средновековието започва с описанието и изданието на съхранените преписи. Публикациите са посветени предимно на най-многобройните руски преписи, придружени с тълкувания, по-късно и с миниатюри, разпространени предимно сред източните славяни, и върху най-ранните в текстологично отношение босненски преписи и хърватските глаголически откъслеци (срв. Oblak 1891; Berčić 1866; Буслаев 1884; Амфилохий 1886; Алексеев, Лихачева 1987; Grünberg 1996; Kuna 1986). Самото начало е положено през 1885 г. от А. Горски и К. Невоструев с описанието на ръкописите от сбирката на Московската синодална библиотека (Горский, Невоструев 1855). Двамата автори доказват, че текстът на книгата, поместен в Генадиевската библия от 1499 г., е извлечен от тълковната версия, като е запазено делението на 24 слова и 72 глави, познато от коментарите на Андрей Кесарийски. През 1871 и 1872 г. Д. Даничич описва съдържанието и обнародва текста на Апокалипсиса от Хваловия сборник от 1404 г., като отбелязва, че библейският текст е поделен на познатите от тълковната версия 72 глави (съкращенията на преписите с техни кратки характеристики са дадени при описанието им) (Daničić 1871, 1872).

Първият аналитичен труд върху славянския Апокалипсис е от 1891 г. и е дело на В. Облак. Изводите от неговото изследване до голяма степен са валидни и днес, въпреки че са базирани само върху издадените дотогава текстове на H, R и Br, всъщност представители и на трите познати днес от досегашните проучвания редакции на книгата (по-късно става известна и редакцията на Č). В. Облак установява, след съпоставка с най-ранните текстове на Евангелието и Псалтира, че в основата на тези преписи стои общ гръцки текст, но самият гръцки текст е труден за идентификация. Приема, че славянският превод е правен по византийската редакция на текста, но посочва и следи от латинския текст, навлезли вероятно по-късно чрез западната редакция на гръцкия текст. Книгата не се цитира в хомилии, жития или слова. Той посочва, че в Изборника от 1073 г. на л. 168а е поместен кратък цитат (9: 14), но той твърде много се отличава от текста на стиха в проучените от него преписи⁵. Същевременно тя е позната в Русия още през ХІІІ век. За мястото на първия превод той приема Македония, Атон или Босна.

В статията си за историята на старославянския Апокалипсис от 1987 г. А. Алексеев и О. Лихачова приемат, че библейският текст на книгата и текстът на тълкуванията към него вероятно имат различна текстова история, като тълкуванията не са възникнали сред южните славяни, за тяхна основа е послужила съкратената гръцка версия (Алексеев, Лихачева 1987)⁶. Най-последователният анализатор на Апокалипсиса в последно време е К. Грюнберг, автор на най-обемните трудове, писани до момента по проблема - публикациите му от 1996, 1998, 1999 г., които поставят една стабилна текстологична основа за бъдещите проучвания (Grünberg 1996, 1998, 1999а). Той прави опит да проследи цялостното развитие на славянския текст на Апокалипсиса от ХІІІ до ХІХ век, за да достигне до най-важните за историята на тази библейска книга преписи, после тези преписи да бъдат издадени и проучени отделно в търсене на общия архетип. К. Грюнберг каталогизира 187 преписа, като анализира 34 от тях въз основа на първите три глави на книгата. Резултатите от проучванията си той представя в шест т.нар. "текстфамилии". Приема, че босненските преписи (отделени в "текстфамилия а"), които пазят разделението на 72 глави, познати от тълковната версия на книгата, вероятно първоначално са били тълковни, а после тълкуванията са били вторично отстранени. Преписите от "текстфамилия b" (Апокалипсиса от Чудовия Нов завет и неговите копия) също са нетълковни, а славянският текст е резултат от по-късна редакционна намеса въз основа на друг гръцки образец. Именно тези текстове К. Грюнберг определя като най-важни за реконструирането на първоначалния славянски превод на книгата. През 1999 г. авторът осъществява и самото издание с реконструираните текстове от двете групи. Той прави паралелно издание на славянския текст по приетия от него за "първоначален превод на книгата" ("текстфамилия а") и неговата "по-късна руска обработка от средата на ХІV в." ("текстфамилия b"), публикува успоредно и съответните гръцки текстове, добавя и разночетенията по гръцкия текст. Авторът изготвя за целите на изследването и речник-индекс на двете групи текстове. В останалите четири текстфамилии Грюнберг групира основно източнославянски тълковни преписи.

През 2000 г. Я. Гръкович-Мейджър насочва вниманието на специалистите към южнославянските текстове, като въвежда в научна употреба данните от най-ранния съхранен сръбски препис HM (Грковић-Меjџор 2000). Проблемът за произхода, характера, разпространението на босненските текстове и хърватските глаголически преписи е в основата на изследванията на Я. Капел от 2001, 2002, 2004 г. (Jurić-Kappel 2001, 2002, 2004).

Така последните изследвания върху Апокалипсиса вече се насочват към издирване, систематизиране и проучване на съхранените южнославянски преписи, ненамерили все още полагащото им се място в цялостната текстологична история на книгата. Тези изследвания поставят отново въпроса за пътя на разпространение на Апокалипсиса сред южните славяни, а съответно - и сред източните, за съществуващите, но неизследвани до момента, преводи или редакции на книгата, както и за сборниците, в чийто състав намират място отделните преписи.

При проследяването на историята на славянския Апокалипсис прави впечатление, че в източнославянската книжовна култура особено място заемат преписите с тълкуванията на Андрей Кесарийски⁷. Тази традиция на разпространение на книгата в Русия я отличава до голяма степен от начина на предаване на текста сред южните славяни. Важен е изводът на А. Горски и К. Невоструев, които доказват, че Апокалипсисът от Генадиевската библия е извлечен от тълковната версия на книгата, а, както се знае, Генадиевската библия от 1499 г. е най-старият познат пълен свод на библейските книги с голямо значение за историята на славянската библеистика. Вече е доказано, че текстът на Gb не е превеждан отново, а предава стар превод, може би Методиевия. В преработен вид този текст стои в основата на Апокалипсиса от Острожската библия от 1580/81 г., въпреки че при съставянето на О са използвани допълнителни южнославянски преписи. Нетълковните текстове на книгата не са обичайни за източните славяни. Те са представени основно от текста на Č от средата на ХІV век и неговите по-късни копия - Tl, U310 и T710, от Gb, 1499 г., и този от Острожската библия, 1580/1581. Фактът, че най-ранният запазен препис на книгата е източнославянски тълковен Апокалипсис от ХІІІ в., който съдържа новгородски правописни особености, дава основание на А. Алексеев и О. Лихачева да предположат, че още през ХІІ в. е била оформена традицията на предаване на тълковната версия на книгата сред източните славяни. Известна е хипотезата, че вероятно Новгород е едно от местата, където са се преписвали ръкописите, донесени от предполагаемата царска библиотека в Преслав. Оригиналите на книгите са се доставяли вероятно от Киев, където те са се съхранявали. Също така Апокалипсисът с тълкувания е част от оглавлението на Архивския хронограф (вж. Оболенски 1851), за който се предполага, че вероятно отразява състава на предполагаемата Цар-Симеонова библиотека.

Това са и част от причините описанието и изучаването на запазените южнославянски преписи на книгата да се превърне в една от важните задачи при опита за реконструкция на историята на славянския Апокалипсис през Средновековието.

І.

Особеност на ръкописната традиция на славянския Апокалипсис е, че най-ранният запазен препис е от ХІІІ век. Има множество и разнообразни по произход преписи от ХІV и ХV век, в които се съдържат отделни редакции на книгата, възникнали в широк хронологически диапазон, на различни места. Следователно и преписите, който пазят най-ранния превод, и тези, в които се намират по-късните версии, всъщност са съхранени от един и същи период. Това са преписи, свързани с отделни традиции на разпространение на текста, част от състава на различни по тип сборници, текстове с нееднаква структура и предназначение. Това създава затруднения при определяне произхода и хронологията на различните по тип версии на книгата. След обзора на изследванията става ясно, че в основата на всички проучвани до момента преписи по всяка вероятност стои общ славянски първоизточник. Все още не се знае каква е съдбата на този първоначален превод, къде е бил направен, как и от кого, по какъв начин получава такова широко разпространение, дали е бил придружен първоначално с тълкувания или не, следите от тълкувания в босненските преписи и разделението им на 72 глави дали е резултат от извличането им от тълковната версия на книгата (подобно на Апокалипсиса в Генадиевската библия от 1499 г.) или това наистина е т.нар. "стар тип" на разпространение на текста (според Драгойевич и Гркович-Мейджър), откъде е преславският лексикален слой в преписите, на който се спират и К. Грюнберг, и Я. Гръкович-Мейджър, и Я. Капел.

В процеса на моята работа върху славянския текст на Апокалипсиса се оказа, че в сбирката на Музея на Сръбската православна църква под № 43 (МСПЦ 43), в състава на календарен сборник от средата на ХІV век, е поместен нетълковен препис на книгата. Този препис за първи път е представен в доклад на Р. Ковачевич в Москва през 1990 г. като български по произход и възхождащ към стара традиция (Ковачевич 1990). В статиите, посветени на южнославянските текстове на Апокалипсиса, изследователите не са имали възможност да работят с текста и се позовават на описа, направен от Д. Богданович, където ръкописът е определен като македонски (срв. Алексеев 1990: 190, Грковић-Меjџор 2000: 312; Jurić-Kappel 2002: 75; Богдановић 1982: 32)⁸. Той остава непроучен от славистичната наука. Кл. Иванова ми предостави данните за съществуването на още 5 подобни календарни сборника, представители вероятно на източнобългарската търновска книжнина, където под датата 8 май (Паметта на св. Йоан Богослов) е поместен нетълковният текст на книгата (срв. Trifonova 2006). По-късно копие на българския препис беше намерено във втория по хронология сборник от ХV в., пазен в Румънската академия на науките под № 165.

В Белградската народна библиотека се съхраняват и два сръбски тълковни преписа от ХV и ХVІ в., описани от Д. Богданович под № 1804 и № 1805. Те се оказаха пряко свързани със запазената част от сръбския тълковен препис от НБКМ № 101. Тълкуванията към текста в тези преписи в текстологично отношение се отличават от тези в източнославянските. Не ми е известно споменатите два български преписа и трите сръбски тълковни преписа да са били включвани в каквото и да е проучване. Същевременно те отразяват две неизвестни южнославянски традиции на разпространение на славянския Апокалипсис.

Библиографският обзор разкрива интереса предимно към текстологичната характеристика на Апокалипсиса. Все още липсва комплексно филологическо изследване на текста, на неговия синтаксис и лексика. Същевременно привличането на нови и неизследвани южнославянски кирилски преписи, които отразяват две неизвестни досега на науката южнославянски редакции, поставя отново проблема за текстологията, за различните версии на разпространение на книгата, за използваните гръцки образци.

При работата над българския препис стана ясно, че данните от запазените южнославянски кирилски преписи досега не са събирани в специално изследване, а съхраняването им в отделни и труднодостъпни библиотечни фондове все още възпрепятства тяхното проучване. Основна цел на настоящото изследване стана: 1. Да се съберат съхранените южнославянски кирилски преписи и да се съпоставят с останалите, утвърдени като базисни, преписи на Апокалипсиса, да се определи мястото, което те заемат сред тях; 2. Да се отграничат основните редакции на книгата и техните характерни особености, възможностите за групирането им в текстологични групи, да се проследят традициите, които те отразяват; 3. Въз основа на представянето на лексикалния материал да се допълнят данните за историята на славянския текст на книга Откровение сред южните славяни през Средновековието.

Отделното изучаване на съхранените южнославянски кирилски преписи и хърватските глаголически текстове се предпочита, тъй като те са представители на различни традиции на разпространение на книгата - взависимост от спецификата на латинската и източноправославната богослужебна практика. Приема се, че именно хърватските преписи отразяват един от най-ранните етапи на Кирило-Методиевото дело, въпреки редакционните намеси по латинската версия на книгата.

Запазените южнославянски кирилски преписи са познати в два варианта - нетълковен, като цяло нетипичен за източнославянската ръкописна традиция, и тълковен, представен в по-късни сръбски преписи. Това даде основание, предвид обема на изучавания материал и нетълковния характер на българския препис MS, в това изследване да бъде анализиран само библейският текст на книгата, а тълкуванията да останат за друго проучване. Причината за този избор е сложната картина при различните версии на тълкуванията, както и резултатите от четири независими проучвания върху тълковния текст (Алексеев, Лихачева 1987; Мострова 1986; Трифонова 2002; Oller 1993). Тези проучвания, от една страна, доказват различната текстологична традиция при предаването на библейския текст и на тълкуванията към него, а от друга - я опровергават.

За основен обект на изследването с оглед на поставената цел е предпочетен най-ранният съхранен български препис на книга Откровение MS, от средата на ХІV век, нетълковен, представител на източнобългарската книжнина, поместен под датата 8 май в състава на календарен сборник - факт, неотбелязан до момента в изследванията върху книгата. Текстът на втория български препис R165, също поместен в календарен сборник под датата 8 май, досега също не е бил обект на внимание в изследванията върху Апокалипсиса, но той е свидетелство за традицията на преписване и разпространение на текста в календарни сборници.

От спецификата на българския препис и останалите изследвани и неизследвани южнославянски кирилски текстове произтичат и конкретните задачи и методи на проучването:

1. Да се съберат на едно място данните от възможно най-много южнославянски преписи на книгата, познати от ХІV до ХVІ век, като за представителен текст се приема най-ранният известен български препис MS. Тези преписи да бъдат съпоставени с приетите за текстологично най-ранни босненски преписи H, M, Rd и SSMD, с хърватските глаголически преписи, с най-ранния тълковен препис N1 и част от източнославянските тълковни преписи, с най-ранния запазен сръбски препис HM, с текста на Č и неговите по-късни копия, с текста на О. По този начин да се възстанови една по-пълна картина на историята на славянския текст на Апокалипсиса от ХІІІ до ХVІ век и да се проследят промените, отразени в отделните редакции на книгата. Целта не е да се представи пълна характеристика на един или два преписа, а да се очертае общата типология в традицията на преписването на книгата.

2. Да бъдат обобщени данните за привлечените в изследването преписи, известни от отделните проучвания до момента. Целта е тези сведения да бъдат събрани на едно място и да бъде изградена по-стабилна основа за бъдещи изследвания. По този начин биха могли да се проследят и различните взаимовръзки между преписите, техните индивидуални черти и спецификата на отделните редакции.

3. Да се опишат и обобщят особеностите на структурата на текста и да се допълни текстологичната характеристика на книгата чрез данните от новопривлечените към сравнението преписи.

4. Да се представи лексикалната характеристика на славянския Апокалипсис. Това е един от неизследваните още въпроси, който с помощта на текстологичните данни би дал по-голяма яснота за историята на книгата през Средновековието. Представянето на лексикалната характеристика би спомогнало да се очертаят по-ясно взаимовръзките между преписите, характера на отделните версии на книгата, тяхната евентуална хронологизация и произхода на текстовата версия, заложена в основата им. Съпоставката се прави с резултатите от класифицирания материал от лексикалния анализ на Евангелието, Апостола и Псалтира (Славова 1989, Карачорова 1989, Христова 2004)⁹. Сравнението на текста е с тези библейски книги, тъй като основните преписи на Апокалипсиса, утвърдени като такива в изследванията, са част от библейски корпуси, въпреки че Апокалипсисът не е богослужебна книга (срв. босненските и хърватските текстове, текста от Č и О). Важно е да се проследи доколко лексикалните данни съвпадат с определените като първоначални кирилометодиевски, като преславски или като атонски лексикални варианти и по този начин да се определи спецификата на познатите редакции, поместени в различните по тип сборници, както и да се проследят индивидуалните лексикални варианти в MS, Č и сръбските тълковни преписи. Резултатите от анализа са разпределени в таблици с цел да се представи общото и различното между преписите - особеностите, които ги формират в отделни лексикални групи, специфика на тези групи, общата лексикална характеристика на книгата. Целта отново не е да се представи някой конкретен препис, а да се изведат общите закономерности.

5. Да се изготви старобългарски речник-индекс на българския препис MS. Речник-индексът да се допълни с гръцките съответствия на думите и със славянските варианти, отразени в останалите преписи. Така изведените лексикални особености биха могли да бъдат разгледани в светлината на цялостното развитие на Апокалипсиса на славянска почва и да послужат като отправна точка за едно бъдещо проучване на особеностите на отделните преписи, на по-обстойното сравнение с останалите библейски книги и евентуално с апокалиптичните творби.

6. Да се изготви гръцко-старобългарски речник-индекс въз основа на българския препис MS. Този речник-индекс да се придружи със славянските съответствия на думите в MS и със славянските варианти в останалите версии на книгата, познати от ХІV и ХV век.

По този начин, чрез представянето и съпоставката на текстологичните данни и лексикалните особености, би могъл да се проследи произходът на текстовата версия в най-стария български препис MS и неговото копие R165, да се изяснят нейните отношения с останалите преписи - дали те формират собствена единна традиция на разпространение на текста, или се сближават с текста от други типове източници, и като резултат - да бъдат добавени факти и изводи за текстовата история на книгата.

ІІ.

Описание на проучените преписи. В изследването са включени 24 преписа на книга Откровение. Те са с български, сръбски, босненски, хърватски, руски произход и са датирани от ХІІІ до ХVІ в. Посочени са произходът, правописните особености, датировката, описите и научните изследвания, в които даден препис е включен, както и начинът, по който данните от преписа са използвани в изследването. Описанието е направено въз основа на библейската част на текста, защото за целите на настоящия труд се изследва само библейският текст на Апокалипсиса и защото библейският и тълковният текст на книгата в повечето случаи имат различни правописни особености. Всеки един от изброените преписи е важен за историята и реконструкцията на славянския текст на Апокалипсиса и заслужава отделно изследване. Накратко представени, преписите изглеждат така:

MS Апокалипсис, нетълковен, български, средата на ХІV в. (ок. 1350). Съхранява се в сбирката на Музея на Сръбската православна църква № 43, където е постъпил от манастира Крушедол. Описан е от Богданович, Мошин, Петкович (Богдановић 1982: 32; Mošin 1955: 218-226; Петковић 1914: 212-213). Работила съм пряко с ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

R165 Апокалипсис, нетълковен, български, ХV в. Съхранява се в Румънската академия на науките под сигнатура Sl.165, принадлежал е на манастира Нямц. Описан е от Панаитеску (Panaitescu 1959: 248-250). Работила съм с копие от ръкописа¹⁰. Не ми е известно текстът да е изучаван.

Pl Апокалипсис с тълкувания, сръбски, първата четвърт на ХV в. Съхранява се в Народната библиотека в Белград, в сбирката на Плевля № 46. Описан е от Д. Богданович под № 1804 (Богдановић 1982: 120). Работила съм пряко с ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

NB101 Апокалипсис с тълкувания, сръбски, ХVІ в. Съхранява се в Народната библиотека в София под №101. Описан е от Б. Цонев (1910: 78). Работила съм пряко с ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

P Апокалипсис с тълкувания, сръбски, последната четвърт на ХVІ в. Съхранява се в Народната библиотека в Белград, в сбирката на Печката патриаршия № 99. Описан е от Д. Богданович под № 1805 (Богдановић 1982: 120). Работила съм за кратко с ръкописа, после - с копие, правено на ръка¹¹. Не ми е известно текстът да е изучаван.

H Апокалипсисът от Хваловия сборник, нетълковен, босненски, 1404 г. Съхранява се в Университетската библиотека в Болоня под сигнатура 3575B. Работила съм с изданието на текста от Д. Даничич и с изданието, редактирано от Х. Куна (Daničić 1872; Kuna 1986).

M Апокалипсис, нетълковен, босненски, ХV в. Съхранява се в Марцианската библиотека във Венеция под сигнатура Cod.slav.І-227. Описан е от М. Капалдо и Х. Куна (Capaldo 1978; Kuna 1986). Работила съм с копие от ръкописа¹².

Rd Апокалипсис, нетълковен, босненски, средата на ХV в. Съхранява се във Ватиканската библиотека в Рим под сигнатура Cod.illir.12. Описан е от Ф. Рачки (Rački 1882). Данните от него съм използвала по изследванията на К. Грюнберг и Х. Куна, където той е включен към критическия апарат (Grünberg 1999a; Kuna 1986).

SSMD Апокалипсис, нетълковен, 1507 г. Съхранява се в БАН, Санкт Петербург, под сигнатура 24.4.28, фонд 27, намерен е в Супрасълския манастир. Описан е от А. Алексеев и О. Лихачова (Алексеев, Лихачева 1978). Работила съм с копие от ръкописа. Правени са сравнения и с изследването на К. Грюнберг, където преписът е включен към критическия апарат (Grünberg 1999a).

HM Апокалипсис, нетълковен, сръбски, последната четвърт на ХІV в. Съхранява се в Хилендарския манастир под № 474. Описан е от Д. Богданович, П. Матеич и Х. Томас (Богдановић 1978: 181; Matejic, Thomas 1992 І: 562). Работила съм с копие от ръкописа.

HM445 Апокалипсис, нетълковен, сръбски, 1625 г. Съхранява се в Хилендарския манастир под № 445. Описан е от Д. Богданович, П. Матеич и Х. Томас (Богдановић 1978: 172; Matejic, Thomas 1992: 541). Работила съм с копие от ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

N1 Апокалипсис с тълкувания, новгородски, ХІІІ в. Съхранява се в БАН, Санкт Петербург, в сбирката на Николски № 1. Описан е в "Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР, ХІ-ХІІІ вв.", от Карски и Т. Олер (Карский 1928: 378-379; Oller 1993). Работила съм с копие от ръкописа¹³.

R Апокалипсис с тълкувания, руски, началото на ХІV в. Съхранява се в РГБ, Москва, фонд 256, в сбирката на Румянцев № 8. Работила съм с изданието на текста от архимандрит Амфилохий (1886).

T119 Апокалипсис с тълкувания, руски, ХІV в. Съхранява се в РГБ, Москва, фонд 304, в сбирката от Троицко-Сергиевата лавра № 119. Описан е от йеромонах Арсений (1878: 87-88). Работила съм с копие от ръкописа.

BOZ Апокалипсис с тълкувания, руски, края на ХV-ХVІ в. Описан е от Я. Щапов (1976: 40-43) под сигнатура БОЗ 92. Работила съм с копие от ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

F Апокалипсис с тълкувания, руски, ХVІ в. Ръкописът е частно притежание, негово копие се съхранява в Хилендарската изследователска библиотека на Университета на щата Охайо, Калъмбъс. Описан е от М. Матеич, Пр. Матеич и Х. Томас (Matejic 1983: 78-81; Matejic, Thomas 1992 І: 88). Работила съм с копие от ръкописа. Не ми е известно текстът да е изучаван.

O Апокалипсисът от Острожската библия, нетълковен, руски, 1580/81 г. Работила съм с изданието на текста.

Č Апокалипсисът от Чудовия Нов завет, нетълковен, руски, 1355 г. Работила съм с изданието на текста от Леефелд (Lehfeld 1989).

T710 Апокалипсис, нетълковен, руски, с бълг. правописни особености, 1493 г. Съхранява в РГБ, Москва, фонд 304, в сбирката на Троицко-Сергиевата лавра № 710. Включен е в изследванията на К. Грюнберг, Алексеев и Лихачева (Алексеев, Лихачева 1987; Grünberg 1996, 1998, 1999a, 1999b). Работила съм с копие от ръкописа¹⁴.

U310 Апокалипсис, нетълковен, руски, ХV в. Съхранява се в РГБ, Москва, фонд 310, в сбирката на Ундолски № 1. Включен е в изследванията на К. Грюнберг, Алексеев и Лихачева (Алексеев, Лихачева 1987; Grünberg 1996, 1998, 1999a, 1999b). Данните от него съм използвала по изследванията К. Грюнберг, където той е включен към критическия апарат (Grünberg 1999a).

Tl Апокалипсис, тълкуванията следват след каноничния текст, руски, ХV в. Съхранява се в РНБ, Санкт Петербург, фонд 7, в сбирката на Толстой под сигнатура Q.п.І.6. Включен е в изследванията на К. Грюнберг, Алексеев и Лихачева (Алексеев, Лихачева 1987; Grünberg 1996, 1998, 1999a, 1999b). Данните от него съм използвала по изследванията К. Грюнберг, където той е включен към критическия апарат (Grünberg 1999a).

Vid Апокалипсисът на Вид Омишлянин, нетълковен, хърватски, 1396 г. Съхранява се в Австрийската национална библиотека във Виена под сигнатура Cod.slav.3. Данните от него съм използвала по изследванията на Я. Капел (Jurić-Kappel 2001, 2002, 2004).

Vat5 Апокалипсисът от Ватиканския бревиар № 5, нетълковен, хърватски, 1379 г. Съхранява се под сигнатура Borgiano Illirico 5 във Ватиканската апостолическа библиотека. Данните от него съм използвала по изследванията на Я. Капел (Jurić-Kappel 2001, 2002, 2004).

Nov2 Апокалипсисът от Новлянския бревиар № 2, нетълковен, хърватски, 1495 г. Данните от него съм използвала по изследванията на Я. Капел (Jurić-Kappel 2001, 2002, 2004).

В изследването са цитирани и данни от:

Br Хърватските глаголически откъслеци, публикувани от Берчич (Berčić 1886).

Gb Апокалипсисът от Генадиевската библия, нетълковен, руски, 1499 г. (Горский, Невоструев 1855).

Mk Апокалипсис с тълкувания, съставен по 3 източнославянски тълковни преписа от ХVІ в. Публикуван е под датата 26 септември в Макариевите чети-минеи (1883)¹⁵. Работила съм с изданието на текста.

За удобство преписите, според структурата на текста и текстологичната им характеристика, са обособени в отделни групи с представителен за групата текст: MS - за групата на MS и R165, нетълковни преписи в панегирични сборници; Pl - за групата на Pl, Р и NB101, сръбски тълковни преписи; H - за групата на H, M, Rd, босненски, нетълковни, и SSMD; N1 - за групата на N1, T119, BOZ, R, F, Mk, източнославянски тълковни преписи; Č - за групата на Č, T710, Tl, U310, нетълковни, в състава на сборници с други библейски книги; отделно са дадени лексикалните данни от HM и O.

ІІІ.

Структура на текста в отделните редакции на книгата. В историята на изучаването на славянския Апокалипсис досега са известни общо четири редакции на книгата, които се отличават по начина на структуриране на текста. Това са:

1. Тълковната версия, разделена на 24 слова, 72 глави и 311 стиха, според книгата на Андрей Кесарийски (N1, T119, BOZ, R, F, Mk (S, U, Tz). Тя има широко разпространение предимно сред източните славяни. Отразена е още в най-ранния съхранен препис на книгата N1 от ХІІІ век. Позната е в многобройни кодекси от ХІV и ХV до ХІХ век. Отделните преписи стават в известна степен еднотипни след изданието на Острожската библия през 1580/81 г. и изданието на Тълковния апокалипсис през 1625 г. в Киев. В изследването са представени данните както от най-ранните източнославянски преписи, така и от по-късни преписи, важни за историята на Апокалипсиса. Въпреки че не влиза в целите и задачите на това проучване, трябва да се отбележи, че тълкуванията на Андрей Кесарийски са познати в няколко варианта - кратък, пълен и междинен. Най-краткият вариант е представен в N1 и разглежданите тук преписи. В по-късните източнославянски източници (от ХVІ в. нататък) се открива вече и пълният текст на тълкуванията на Андрей Кесарийски, често придружен с тълкувания от други автори, а в сръбските преписи Pl, NB101, P - един междинен вариант. Още Горски и Невоструев допускат, че в основата на тези тълкувания стои гръцки образец. По-късно този гръцки образец е определен и публикуван от Й. Шмид.

2. Редакцията на книгата, без тълкувания, поделена на 72 глави по тълковната версия на книгата на Андрей Кесарийски (H, M, Rd, SSMD, както и HM, HM445). Тя няма широко разпространение в сравнение с източнославянската тълковна редакция. Известна е предимно от приетите за текстологично най-ранни босненски кирилски преписи, датирани ХV в. В босненската традиция, за разлика от източнославянската, разположението на 72-те глави в структурата на самия текст служи по-скоро за сегментация и ориентир за възприемане. Разделянето на 24 слова не е познато, а означението на 311-те стиха се открива само в SSMD. В най-ранния сръбски препис HM и в HM445 също се спазва подялбата на 72 глави, но са изписани заглавията само на първите пет от тях, а мястото на останалите е отбелязано с инициал.

Характерни особености на редакцията:

а) Вече е доказано, че наименованията на 72-те глави на книгата в източнославянските тълковни текстове и тези в босненските текстове са еднакви и са извлечени от тълковната версия на книгата. В изследването се прави съпоставка и с изписаните названия на главите в HM и HM445, посочени са и примери, които потвърждават тази идентичност.

б) Следи от тълкуванията в основния текст на книгата.

• Първи К. Грюнберг открива паралели на част от интерполациите в босненските текстове в тълковната версия на книгата и издига тезата, че в основата на босненските преписи стои вероятно тълковен текст на Апокалипсиса. Той посочва 2 примера от 1: 15 и 3: 16.

• При анализа на хърватския глаголически препис Vid, Я. Капел посочва мястото в края на 17: 3, където се описва жената Вавилон, и добавката, която се съдържа в H, M, Rd, SSMD, както и в HM, и Vid - . Тази добавка липсва в Č, Pl, O и MS. Тя е типична само за тълковната версия на славянския Апокалипсис.

• Вероятно от тълкуванията в основния текст на 21: 19-20 в M, H, Rd и SSMD са привлечени имената на апостолите, които съответстват на наименованията на камъните при строежа на Новия Йерусалим. Тази интерполация липсва в HM и в останалите преписи на книгата от ХІV и ХV век. В източнославянските тълковни текстове тези имена са част от тълкуванията към текста. Тяхното изброяване в H, M, Rd е отбелязано още от Й. Хам и Я. Гръкович-Мейджър, но у тях липсва убедително обяснение.

• Не е отбелязано, че и в текста на HM има следи от тълковната версия на книгата. В 1: 17 към основния текст е добавено . Тази добавка е част от тълкуванията към 1: 7. Тя не се среща в библейския текст на останалите преписи. В 2:2 към основния текст е добавено и част от тълкуванието също към 2: 2 - . Тази добавка се среща и в част от източнославянските тълковни преписи - N1, BOZ, F, но липсва в T119, R, както и в нетълковните преписи на книгата. В 21: 21 също към основния текст е добавен изразът . В източнославянските тълковни преписи този израз е включен към тълкуванието на 21: 21.

3. Редакцията на книгата, без тълкувания, поделена на 22 глави според латинската традиция (Vid, Vat5, Nov2, както и О). Първоначално е типична само за хърватските глаголически текстове, които са част от богослужебната практика на Западната църква. Текстът в хърватските преписи отразява познатата славянска традиция на предаване на книгата, но със следи от редактиране по текста на Вулгата.

4. Редакцията на книгата, без следи от тълкувания и без поделение на глави (Č, Tl, U310 и Т710). Тя е известна предимно от текстовете, датирани през ХІV и ХV век. Не е типична за по-ранните преписи на книгата.

След привличането на данните от MS, R165, Pl, NB101, P стават известни още две южнославянски редакции на книга Откровение, които не са изследвани до момента. По структура на текста те са:

5. Редакцията на книгата, без следи от тълкувания и без поделение на глави (MS, R165). Тази редакция е известна от средата на ХІV век (срв. и Č, Tl, U310, T710, O). Тя е би могла да се нарече и българска.

6. Тълковната версия на книгата, поделена на 22 глави според латинската традиция и разширен текст на тълкуванията (Pl, P, NB101). Тази редакция също няма широко разпространение. Тя е известна от сръбски тълковни текстове от ХV и ХVІ век.

ІV.

Текстологичната характеристика на преписите има за цел да очертае особеностите на отделните групи преписи, мястото, което те заемат в досегашните проучвания и съответно - да обоснови защо точно тези преписи са предпочетени в изследването. Тя е представена чрез резултатите от досегашните проучвания, чрез примери от целия текст на книгата, примери от по-късните преписи F, Pl и O, които съдържат добавки в резултат от допълнително сверяване с гръцки текст, и примери от индивидуалните замени в MS, HM и Pl.

1. Нетълковни преписи:

а) H, M, Rd, SSMD → Научната значимост на H, M и Rd е отбелязана още през 1891 г. от В. Облак в първото критическо изследване на книгата (1891). Въз основа на текстологичната им характеристика Й. Хам прави опит да възстанови първоначалния славянски текст на Апокалипсиса (1960). Тези преписи са в основата на изследванията на К. Грюнберг, като към тях той прибавя и SSMD (1996, 1999a)¹⁶. Това са текстовете, за които се приема, че в най-голяма степен отразяват първоначалния, вероятно Методиев, превод на книгата. Я. Капел представя лексикалното и текстологичното съотношение между босненските преписи и хърватските глаголически текстове, като търси тяхната първооснова (2002, 2004). След направената текстологична съпоставка се оказва, че текстовата версия на групата на H е до голяма степен единна с тази на N1. Има и примери, където H не споделя особеностите на N1, а се доближава до останалите преписи.

б) HM → За първи път HM е изследван от Я. Гръкович-Мейджър през 2000 г. и не е включен в основните изследвания върху книгата (2000). Тя доказва, че той стои в тясна връзка с M, H и Rd и стига до заключението, че по тип и структура той спада към групата на босненските текстове¹⁷. Оказва се, че текстовата версия на HM действително е близка до тази на босненските преписи, но има и достатъчно разлики, за да бъде отделена самостоятелно. Тя предава текстологичните особености на групите на N1 и H, но не непосредствено, тъй като съдържа редица индивидуални особености.

в) Č, Т710, U310, Tl → Още Воскресенски отбелязва, че редакцията на текста на Евангелието и Апостола, отразена в Чудовия Нов завет, е по-особена. В по-новите изследвания се доказва, че до голяма степен тя съвпада с текста на атонската редакция на тези две книги, въпреки че има и съществени разлики. Въз основа на типикарския апарат и текстологичните особености на ръкописа Т. Пентковска предполага, че произходът му е южнославянски, не по-късен от ХІІІ в. и е възникнал в "контактна византийско-славянска зона" (Пентковская 2001, 2003). А. Алексеев и О. Лихачова първи отбелязват при сравнението на U310, Tl, и Т710 идентичността на текста в трите преписа, явните правописни българизми в Т710, отделната редакция, отразена в трите преписа, която напомня преславската редакция на други библейски книги - Евангелието, Псалтира, пророческите текстове, проведена в България през Х век (Алексеев, Лихачева 1987: 13-14). По-късно, след привличането и на Č към сравнението, А. Алексеев установява, че тези три преписа всъщност следват, без особени разлики, текста на Č (Алексеев 1999: 194-195). Грюнберг потвърждава текстологичната идентичност на Č, T710, U310 и Tl и приема, че те са или по-късен превод на Апокалипсиса, или по-късна обработка на текста от ХІV век (1996, 1999a, 1999b). Съпоставката на текстологичните данни показва допълнително сравняване на групата на Č с гръцки образец, сближаването на текста с този гръцки образец и като резултат - една отделна редакция на книгата. Тази редакция намира общи черти с другата нетълковна редакция на Апокалипсиса, позната от ХІV и ХV век (групата на MS).

г) O → За O е установено, че съдържа характерни черти и на атонската преводаческа традиция, и на по-ранни южнославянски преписи. В по-голямата част от примерите той споделя особеностите на нетълковните преписи на книгата от ХІV и ХV век, въпреки че има и редица общи четения и с групите на H и N1. Съдържа и индивидуални четения. Неговата текстова версия се сближава с тази в F и Pl.

д) MS, R165 → Първа Р. Ковачевич изследва MS и HM в съпоставка с текстологично най-ранните босненски преписи и приема, че те отразяват стара традиция. Сравнението показва, че MS и R165 имат еднакви текстологични, граматически и лексикални особености. Редакцията, която те отразяват, не съвпада с нито една от познатите до момента версии на книгата. Най-вероятно те представят различна текстова традиция, типична за календарните сборници, в които са включени. Отличават се с редица самобитни черти. Като цяло споделят особеностите на нетълковните текстове от ХІV и ХV век.

е) Vid, Vat5, Nov2 → Хърватските глаголически текстове са пригодени за нуждите на богослужението в Западната църква. Като такива те отразяват и славянската традиция на разпространение на текста, и допълнителни редакционни намеси по текста на Вулгата.

2. Тълковни преписи:

а) N1, Т119, BOZ, R, F → А. Алексеев и О. Лихачова доказват, че N1 споделя особеностите на по-късните източнославянски тълковни преписи, въпреки някои свои индивидуални черти¹⁸. Те първи проучват в текстологично отношение N1, T119 и R, при съпоставка на общо 13 източнославянски тълковни преписа, и издигат хипотезата за независимия произход на каноничния текст на книгата и на тълкуванията към нея. Сравнението показва, че текстологично тази група е близка до босненската, но има и достатъчно големи разлики, за да бъде обособена отделно. В текстово отношение F следва особеностите на групата на N1, но отразява и не малко общи четения с тези на Č, Pl и MS, съдържа и свои индивидуални варианти. Примери от текста свидетелстват, че при съставянето му той е бил сравняван допълнително с гръцки образец и с по-ранни южнославянски преписи, към това насочват и глосите в полето към текста. В това отношение той стои най-близо до текста на О и Pl.

б) Pl, P, NB101 → След сравнението на трите преписа се вижда, че Pl и P имат идентичен каноничен текст и се отнасят към общ южнославянски извод, въпреки някои свои различия. NB101 възхожда към същия протограф, но съдържа и някои регулирани редакционни намеси, а тълкуванията към библейския текст вероятно са привнесени отделно. И трите южнославянски текста не са включени в основните изследвания върху книгата. Редакцията на Pl споделя особеностите на нетълковните текстове на книгата от ХІV и ХV век, въпреки че има общи четения с H и N1, съдържа и редица индивидуални четения. Би могло да се каже, че това е една различна южнославянска тълковна редакция на текста, която се отличава както от източнославянската тълковна версия на книгата, така и от версиите в групите на MS и Č.

По всяка вероятност в основата на всички тези преписи (и тълковни, и нетълковни, и изучавани вече, и нововъведени) стои един и същ първоначален превод. Този превод обаче е отразен поне в седем или осем отделни текстови версии в зависимост от направените допълнителни справки с гръцки образец и/или ползването на по-ранни славянски преписи. Тези редакции се отличават по своя тълковен и нетълковен характер, в основата на които стоят различни гръцки образци, по типа сборници, в чийто състав е поместена книгата, по евентуалната локализация и предназначение. Посочените в настоящото изследване примери и изводи не потвърждават резултатите от текстологичните изследвания на К. Грюнберг. Въз основа на анализ на първите три глави от Апокалипсиса той отделя в две различни "текстфамилии" текстовете в H и тези на N1, T119, R, но при сравнението с останалите разглеждани тук текстове разликата се оказва не чак толкова голяма (срв. Grünberg 1996, 1999). Същевременно текстовите версии, отразени в HM, MS, Pl не се вместват в нито една от посочените от него "текстфамилии".

V.

Лексикална характеристика. Лексикалната характеристика е представена чрез изготвените речник-индекси на MS и лексикалните варианти в останалите преписи, чрез индивидуалните особености в част от преписите, систематизация на целия материал и представяне на основните разночетения между отделните редакции на славянския текст на Апокалипсиса. Данните са съпоставени с резултатите от класифицирания лексикален материал от Евангелието, Апостола и Псалтира. Целта е да бъдат изведени и проследени общите закономерности в лексикалната система, които биха могли да дадат представа за традицията на преписване на книгата и нейното преосмисляне във времето. Също така са изведени и анализирани 91 синонимни реда и контекстуални обособени лексикални замени, проведени в различните преписи на книгата. Най-характерните от тях са представени и систематизирани в отделни таблици. В таблици са изведени и употребените индивидуални варианти в MS, Č и Pl.

1. Лексикална характеристика на последователно проведените замени между приетия за първоначален превод на Апокалипсиса и останалите редакции на текста от ХІV и ХV век → Целта в този дял от лексикалния анализ е да се намерят общите места, където на едно и също място в отделните преписи има последователна замяна на една славянска лексема с друга или е употребен друг индивидуален вариант при предаването на гръцкото съответствие. По този начин, в зависимост от броя на последователно проведените лексикални замени между преписите и характера на замените, е би било възможно да се отделят общите лексикални варианти, които разграничават един от друг отделните преписи и съответно ги обособяват в лексикални групи, като същевременно подчертават и индивидуалността на друга част от разглежданите преписи.

За основа на лексикалното сравнение се използва статията на К. Грюнберг, като се доразработва подходът, който авторът е използвал (Grünberg 1999b). Тук е разработена и по-пълна и систематизирана лексикална характеристика на книгата. Авторът разглежда същността на лексикалните разлики, последователно проведени между наречените от него "първоначален превод" (представен от босненските текстове и SSMD) и "руската обработка на текста от средата на ХІV век" (представена от текста на Č и неговите копия), съответно т.нар. "текстфамилия а" и "текстфамилия b" в трудовете му от 1996 и 1999 г. Грюнберг отбелязва, че лексиката в босненските преписи до голяма степен е идентична с тази на текстовете, групирани от него в "текстфамилии c-e", представени предимно от източнославянски тълковни текстове. В настоящото изследване са привлечени и останалите тълковни и нетълковни преписи на книгата, приети за основни в досегашните проучвания върху славянския Апокалипсис. Съпоставката на южнославянските кирилски текстове с т.нар. "първоначален превод" и по-късната "руска обработкана текста от средата на ХІV век" е важна, защото преводите или редакциите, представени в MS (R165), в HM, в Pl (NB101, Р), както и в Č (Т710, U310, Tl) стоят встрани от очертаната до момента традиция на разпространение на Апокалипсиса. В същото време и MS, и Pl, и Č имат свои по-късни копия, което дава основание да се говори за отделни редакции на текста и би следвало да намерят полагащото им се място в цялостната характеристика на книгата през Средновековието. Още повече, че става въпрос за преводи или редакции от едно и също време - средата на ХІV и ХV век - с доказани южнославянски протографи. Въз основа на представените материали би следвало да се помисли и над характеристиката на Č като "руска обработкана текста", тъй като неговото българско копие Т710, а и наблюденията на Т. Пентковска говорят за вероятен южнославянския произход на тази обработка. Южнославянският произход се потвърждава и от тясната връзка на Апостола в Č с атонската редакция на книгата (Христова 2004). Сравнението на данните позволява да се отграничат употребените индивидуални варианти в Č, които не намират съответствие в останалите преписи на книгата - напр. употребата на за , на за и за и , на за и т.н. Те доказват извършената целенасочена обработка в Č на различни равнища на текста (лексикално, структурно, граматично).

Резултатите от това сравнение са представени в таблица, която включва 52 примера на подобни последователни лексикални замени. Като най-важен резултат следва да се изведе лексикалната близост между групите на H и N1, и свързаните с тях по-късни преписи HM и О, както и лексикалната близост между Č и Pl. В най-голяма степен в Pl се следват вече възприетите замени в атонската редакция и в лексикално отношение именно той стои най-близко до редакцията на Č. Текстът на MS заема средищно място и относителна самостоятелност при така оформилите се групи на H, N1, HM, О и на Č и Pl. Обща тенденция е по-късните преписи HM, Č, Pl, O, F и MS да не са толкова хомогенни в лексикално отношение и в тях да се наблюдават повече самостоятелни преводачески решения и контекстово обусловени замени на думи. Това свидетелства и за едно преосмисляне на текста, довело до лексикални разлики, вероятен резултат и от дейността на преславските книжовници, и от възприетите компромисни решения в атонската редакция. С особеностите на преславската редакция са свързани замените в 22 примера (употребата на за , на за , на за , на за , на за , на за , на за и т.н.), а с по-късната унифицираща роля на атонската - 18 примера (употребата на за , на за , на за , на за , на за и т.н.). Всички тези замени са отразенив по-късните редакции на текста от ХІV и ХV век.

2. Употреба на гръцки заемки и стара лексика → В тази част от изследването целта е да се проследи и анализира употребата на стара лексика и гръцки заемки в отделните редакции на книгата, за да се очертае тяхното основно ядро и да се анализира характерът им, а също и да се изясни в кои преписи се откриват те и в кои са заменени. Това е важно при проследяването на произхода на текстовите версии на книгата и като цяло - за историята на славянския Апокалипсис.

а) Представени са гръцките заемки в българския препис MS. Те са анализирани на базата на техните съответствия в останалите преписи на книгата. Сред тях има такива, които се свързват с приетия за първоначален превод и които са заменени в част от по-късните преписи. Наблюдават се и случаи, при които дадена гръцка лексема в приетите за текстологично най-ранни текстове се предава с определено славянско съответствие, а в останалите редакции на текста от ХІV и ХV век, същата гръцка лексема (вероятно в зависимост от контекста) се запазва отново без превод. Анализът на примерите показва, че в MS се срещат по-малко гръцки заемки в сравнение с текстовите версии на Н и Č. Тенденцията за непреведените гръцки лексеми да бъдат намерени адекватни славянски съответствия е характерна в най-голяма степен за южнославянските преписи MS, HM и Pl. В текста на Č има единични примери, които са типични единствено за неговата редакция и най-вероятно са въведени вторично. Важно е да се отбележи, че за всички включени в изследването преписи е характерна употребата на един по-стар лексикален пласт, който ги свързва с първоначалния Кирило-Методиев превод и който вероятно се запазва впоследствие и чрез дейността на атонските книжовници.

б) Като цяло би могло да се каже, че в приетите за текстологично най-ранни босненски преписи и в източнославянските тълковни текстове се съхранява един по-старинен пласт лексика, който не е характерен за останалите версии на книгата от ХІV и ХV век. Тези стари лексеми в най-голяма степен се пазят в HM, О и MS, докато в Č č Pl за тях вече се търсят нови съответствия. Същевременно наличието на западнославянски лексеми или т.нар. "моравизми" в славянския текст на Апокалипсиса не е достатъчно, а и не е от такъв характер, за да се докаже безспорно евентуален моравско-панонски произход на първоначалния превод на книгата.

в) В текста на Апокалипсиса се съдържат немалко количество гръцки заемки, които обаче или не са необичайни за старите книжовни паметници, или нямат свое славянско съответствие - напр. и за за за и за , за и за и т.н. В най-голяма степен те се откриват в босненските преписи, в източнославяските тълковни преписи и в редакцията на Č. За Č е характерна както употребата на голям брой от тези гръцки думи, така и вторичната гърцизация на текста, изразена и на лексикално равнище - срв. за за Същевременно особено за южнославянските текстове HM, MS, Pl и донякъде O е типично за непреведените гръцки думи да се търсят нови славянски съответствия.

3. Употреба на преславска лексика в текста на Апокалипсиса → С цел да се характеризират по-точно проведените лексикални замени между приетия за първоначален превод на книгата и останалите редакции, познати от ХІV и ХV век, е предложен анализ на използваните лексикални варианти в различните преписи. Под формата на таблица са представени 42 лексеми, приети за особеност на преславската редакция. Тя е съставена въз основа на MS.

а) Данните показват, че лексикалната характеристика на H и N1 до голяма степен отново е единна. Същевременно както в HM, Č, Pl, MS и O се запазва употребата на лексеми, характерни за първоначалния Кирило-Методиев превод, така и в H и N1 се употребяват думи, приети за особеност на преславската реформа. Като цяло H и N1 отразяват един по-старинен лексикален слой, който постепенно е заменен в останалите преписи. Лексикалните данни от HM и O също до голяма степен споделят особеностите на H и N1, но в текста O вариативността при употребата на нова лексика не е толкова голяма, колкото в HM. В него не се следва употребата на стари лексеми (в сравнение с H и N1) в 13 примера, като при тези примери използваните нови варианти съвпадат с тези в Č - напр. , за и т.н. Лексикалните варианти в HM не следват тези в H и N1 при 15 примера, има и индивидуални замени - напр. за , и т.н.

б) Лексикалната характеристика на MS свидетелства заедно с Č, HM и Pl за навлизането най-късно през ХІV век на един нов слой, който обединява южнославянските преписи на Апокалипсиса. Таблицата за употреба на преславски лексикални варианти е съставена въз основа на MS, следователно той не следва употребата на стари думи в нито един случай. Същевременно използваните преславски варианти в MS съвпадат с тези в Č в 21 примера. Изброените случаи на съвпадение между Č и MS се потвърждават и от текста на Pl - напр. за за и т.н. В Č също се възприемат преславски думи, но вероятно доколкото отговарят на изискванията на атонската реформа.

в) Отделени и систематизирани са публикуваните в изследванията на Я. Капел примери за преславска употреба на думи в текстовете на Vid, Nov2 и Vat5. Съхраненият преславски лексикален слой и отразената замяна с други думи в хърватските текстове уточняват и допълват резултатите от направената в това проучване съпоставка, като насочват и към нови варианти за превод, непознати за разглежданите редакции на книгата. Като основен препис за сравнението с хърватските глаголически текстове е приет Vid. Той се отличава с редица самобитни черти, употреба на стара и непозната за останалите хърватски преписи лексика. При съставянето му е използван предимно гръцкият оригинал, а съпоставките с латинската версия са минимални в сравнение с останалите текстове. Вече е доказана текстологичната и езикова връзка на Vid с групата на H, както и употребата на преславски лексикални особености в него. Отбелязано е и важното значение на Vid при хипотезата за "južnom putu dolaska staroslavenskoga bogoslužja i jezika u hrvatske krajeve" (Mihaljević 1997:136). Изведените примери, въпреки че не са многобройни, ясно показват предпочитанието на един преславски лексикален слой, който сближава тези преписи предимно с южнославянските текстове. Трябва да се отбележи, че повечето от преславските думи във Vid могат да се определят най-общо като българизми - срв. за за за и т.н.

4. Индивидуална употреба на лексеми в Č, Pl и MS → Въз основа на направените дотук сравнения се оказва, че с най-голям брой индивидуални преводачески решения и своеобразие на лексикалните употреби се отличават южнославянски преписи Pl, MS и Č. Затова под формата на таблици са изведени предпочетените в тях индивидуалните лексикални употреби. Целта е, извън посочените системни замени на думи, употреба на стара лексика и гръцки заемки, да се илюстрира речниковото многообразие на познатите от ХІV и ХV век редакции на книгата, но вече извън традиционно изучаваните босненски преписи. Преписите от групите на Č, Pl č MS са част от различни по тип сборници, имат отделна традиция на разпространение, отличават се помежду си по своите структурни и текстологични особености. Същевременно различните версии на книгата, отразени в тях, познават и до голяма степен се придържат към приетия за първоначален превод на Апокалипсиса.

5. Речникът на MS

а) Съставеният старобългарски речник-индекс на MS е придружен от граматичната характеристика на думите, посочени са техните гръцки съответствия, също - с колко славянски варианта се предава една гръцка лексема в рамките на този препис, както и останалите лексикални варианти, използвани на същото място в останалите преписи, но не и в MS. Това се прави, от една страна, защото речник-индекс на български препис на книга Откровение не е съставян до момента, а, от друга страна, защото целта не е само да се илюстрира словното богатство на един определен препис, а да се извлекат лексикални особености на славянския текст на Апокалипсиса в неговото историческо развитие. Така биха могли да се отграничат и лексикалните особености на различните групи преписи, а вече в едно бъдещо проучване те да бъдат сравнени и с останалите библейски книги, а не само с богослужебните.

б) Гръцко-старобългарският речник-индекс е съставен със същата цел. В него са представени използваните гръцки лексеми в текста на MS, броя на техните употреби, посочват се и техните славянски съответствия в същия препис. Указани са и образувалите се своебразни синонимни редове в славянския текст на книгата, като са добавени и различните преводни варианти на същата гръцка дума в останалите редакции на Апокалипсиса, които не са употребени в MS. По този начин се дава една по-пълна представа за речниковата характеристика на славянския текст на Апокалипсиса, която предлага и добра основа за бъдещи изследвания.

За сравнение на изложения материал се публикува пълният текст на българския препис MS. Това е важно, защото утвърдените като базисни в досегашните изследвания преписи на книга Откровение вече отдавна имат свои издания.

Нещо като заключение и обобщение на написаното

"В тази книга, която се нарича Апокалипсис,
много се говори прикрито, за да даде упражнение на ума на читателя,
и немного в нея е такова, че със своята яснота
да даде възможност да се доведе до уразумение останалото."

Августин Блажени

Всяка библейска книга има своя история в Кирило-Методиевската книжовна традиция. Особеното при Апокалипсиса е, че той се пази в по-късни преписи от ХІІІ-ХІХ век, като от ХІІІ век има само един съхранен препис. Преписите от ХІV и ХV век вече отразяват различни версии на книгата, възникнали по различно време, на различни места, част от различни по тип сборници, с различна функция и предназначение. Затова, с цел да се очертае достоверно историята на славянския текст на Апокалипсиса, е необходимо да се сравнят достатъчно на брой преписи, писани на различни места в славянския православен свят. Необходимо е и съпоставката да се направи на фона на известната вече хронология на редактиране на други библейски книги, преди всичко на трите основни библейски богослужебни книги - Евангелието, Апостола и Псалтира.

1. В настоящото изследване са включени 24 преписа на книга Откровение. Те са с български, сръбски, хърватски, босненски, руски произход и са датирани от ХІІІ до ХVІ век. Те, по своя произход, обхващат цялата територия на източноправославния свят през Средновековието. Представители са и на двете основни традиции на предаване на текста - тълковната и нетълковната. Девет от тях са придружени от тълкуванията на Андрей Кесарийски. Те са с източнославянски и южнославянски произход. Част от тези 24 преписа са проучвани многократно, друга - не. Най-важни от непроучваните преписи са MS, R165, Pl, P, NB101, тъй като те са представители на две неизвестни досега за науката южнославянски редакции на разпространение на текста. Акцентът е положен предимно върху MS и R165, съответно от ХІV и ХV век, най-ранните известни български преписи на книгата, част от състава на календарни сборници, поместени под датата 8 май. В Pl, P и NB101 също се съдържа една неизследвана южнославянска редакция на тълковната версия на книгата, чиято спецификата предстои да бъде проучена.

2. Въз основа на резултатите от изследването данните от тези 24 преписа биха могли да се обобщят, въпреки някои индивидуални различия между тях, в шест редакции на книгата. Това са:

а) Тълковната версия на книгата, разпространена сред източните славяни. Като подгрупа тук би следвало да се отделят и текстовите версии, отразени в F и О, и двата от ХVІ век, които са сверявани допълнително с друг гръцки текст и по-ранни южнославянски преписи. Ранните представители на тълковната версия имат свои текстологични особености, които ги отличават от останалите познати от ХІV и ХV век редакции и които насочват към използването на различен гръцки източник, по всяка вероятност придружен с тълкувания. Важна особеност е например липсата на библейския текст на 2: 8, но наличието на тълкувание към него, вмъкнатият от тълкуванията израз в библейския текст на 2: 2 и добавката на допълнителен стих към 17: 3. Източнославянските тълковни преписи най-вероятно имат общ първоизточник, но не са непосредствени копия от един и същи текст. Същото се отнася и за босненските текстове.

б) Приетите за най-ранни в текстологично отношение босненски преписи. Те спадат към една и съща лексикална група с източнославянските тълковни текстове, а същевременно са и много близки до тях в текстологично отношение. Не е ясен въпросът дали те са представители на т.нар. "стар тип" на разпространение на книгата (поделена на 72 глави, но без тълкувания) или текстът в тях е извлечен от тълковната версия на Апокалипсиса. По-вероятно ми се струва тези преписи да са резултат от вторично редактиране на тълковния текст при допълнителното му сверяване с друг гръцки образец. Към сравнение с гръцки текст насочва например наличието на библейския текст на 2: 8, отсъствието в 2: 2 на добавката от тълкуванията, някои индивидуални преводачески решения, а към използването на тълковната версия на книгата, вероятно славянската, а не гръцката - следите от тълкувания в текста. Това са интерполациите в 1: 15, 3: 16, вероятно наименованията на камъните в 21: 19-20, добавеният стих в 17: 3, както и запазеното деление на 72 глави.

в) Най-ранният сръбски препис на книгата HM. По структура на текста HM се свързва с редакцията на книгата, представена в босненските преписи, а с източнославянските тълковни текстове го сближават следите от тълкуванията в основния библейски текст. Подобно на босненските преписи, той съдържа текста на 2: 8, добавения стих в 17: 3 (има го и във Vid), но за разлика от тях не включва добавките в 1: 15, 3: 16, наименованията на камъните в 21: 19-20, а съдържа други - като тези в 1: 17, 2: 2, 21: 21. Това показва, че в HM отново стои тълковна версия на книгата, но различна от тази в босненските преписи. В текстово отношение HM продължава традицията на H и N1, но съдържа многобройни индивидуални решения, които позволяват той да бъде отделен в самостоятелна текстова група. В неговата основа стои по-стара южнославянска подложка.

г) Редакцията на книгата, представена в Č, U310, Tl и T710. Тя се отличава от тази в H, N1 и HM по това, че в нея няма следи от тълковната версия на книгата. Тази текстова версия е резултат от допълнително сверяване с гръцки източник и известна гърцизация на текста. Анализираният материал доказва, че в основата й стои най-вероятно южнославянска подложка. Това се потвърждава от наличието на българско копие на Č, от наблюденията на Т. Пентковска над типикарския апарат на Чудовия нов завет, както и от текста на Апостола в същия сборник, с който вероятно имат общ произход. В редакцията на Č се съдържат и определен брой преславизми, а и гръцки думи, някои от които заместват по-ранни славянски съответствия. В него има и най-голям брой лексеми, които го свързват с редакторската дейност, проведена на Атон през ХІІІ-ХІV век.

д) Най-ранният запазен български препис MS и неговото копие R165. В тези преписи няма следи от тълковната версия на книгата, няма следи и от вторична гърцизация на текста. Текстовата версия на MS и R165 като цяло споделя особеностите на познатите от ХІV и ХV век нетълковни преписи (редакцията на Č), но съдържа и редица индивидуални черти, които позволяват тя да се обособи като отделна южнославянска редакция на книгата. Лексикалната съпоставка сочи, че в MS има голямо количество преславска лексика, което показва, че е възможно неговата редакция да е свързана още с дейността на Преславския книжовен център. Голямото количество преславска лексика все пак не е доказателство за ранния произход на редакцията. Напълно вероятно е тя да е от ХІІІ-ХІV век. В MS и R165 има и множество индивидуални варианти, голяма част от които явно са свързани с друг гръцки първоизточник.

е) Сръбските тълковни преписи Pl, P и NB101. Тяхната текстова версия се отличава от познатата от източнославянските тълковни преписи. Тя до голяма степен споделя особеностите на нетълковните преписи на книгата от ХІV и ХV век, но има и много индивидуални решения. Тя също е резултат от допълнително сверяване с гръцки текст. Към това насочват общите четения с F и О, типични само за тези по-късни преписи. В основата на Pl стои по-стар южнославянски текст на книгата. Това се доказва от запазената част на NB101, в която част от индивидуалните особености на Pl липсват. Лексикалната характеритика на тази редакция се отличава с редица индивидуални преводачески решения, като степента на настъпилите различия между редакциите на H и Č се потвърждава именно от Pl. В най-голяма степен тук се следват вече възприетите замени в атонската редакция и в лексикално отношение тази редакция на текста стои най-близко до Č.

3. Съпоставката на новопривлечените южнославянски текстове с босненските преписи, определени от К. Грюнберг като "първоначален превод", и с версията на книгата, представена в Č, наречена от него "по-късната руска обработка от средата на ХІV век", е важна, тъй като редакциите, представени в MS (R165), в HM, в Pl (P, NB101) и в Č (Tl, U310, T710), стоят встрани от очертаната до момента традиция на разпространение на славянския текст на Апокалипсиса. Същевременно тези преписи имат свои по-късни копия, своя традиция на разпространение и следва да намерят полагащото им се място в историята на книгата. Важен е фактът, че всички тези редакции на книгата хронологично се отнасят към едно и също време - средата на ХІV и ХV век - и имат доказана южнославянска подложка. Анализът на техните структурни, текстологични и лексикални особености потвърждава наблюденията на Т. Пентковска за южнославянския произход на Č и не потвърждава резултатите от текстологичните наблюдения на К. Грюнберг. Единствено ранната тълковна версия на книгата със съкратените коментари на Андрей Кесарийски, която е засвидетелствана в най-ранния препис N1 от ХІІІ век, е разпространена само сред източните славяни. Но приетите за най-ранни в текстологично отношение босненски преписи от ХV век също съдържат следи от тълковната версия на книгата, така че произходът и на тази версия по всяка вероятност също е южнославянски.

Разглежданите преписи на книга Откровение са част от различни по тип сборници, с нееднакво предназначение и разпространение през Средновековието. Съпоставката показва, че по всяка вероятност всички те, въпреки разнообразието от текстови варианти, в основата си имат общ първоначален славянски превод, редактиран в широк хронологически диапазон, на различни места. Откриваме този превод едновременно в източнославянските тълковни и в босненските нетълковни преписи, в част от хърватските глаголически текстове. По-късно го намираме редактиран в три различни разновидности: в състава на библейски сводове в руски и български преписи (Č, Tl, U310, T710), в календарни сборници с търновски произход, в сръбски тълковни преписи.

Фактът, че най-ранният запазен препис е източнославянски тълковен Апокалипсис от ХІІІ в., с новгородски правописни особености, е важен, тъй като е известна хипотезата, че вероятно Новгород е едно от местата, където са се преписвали ръкописите, донесени от предполагаемата царска библиотека в Преслав. Оригиналите на книгите са се доставяли вероятно от Киев, където те са се съхранявали. Тълковният Апокалипсис е част и от оглавлението на Архивския хронограф, за който се предполага, че до голяма степен отразява състава на предполагаемата Цар-Симеонова библиотека, а както е известно превеждането на библейски книги с тълкувания се свързва предимно с Преславския книжовен център. Това не противоречи на хипотезата в босненските кирилски преписи, приети за най-ранни в текстологично отношение, да се пазят редица особености вероятно на Методиевия превод. Не бива да се пропуска и вероятността пренасянето на книгата в Босна да е извършено именно от богомилите, към което насочват и приписките в H и Rd¹⁹. Вече е доказано, че Апостолът, а и някои книги от Стария завет, които са били редактирани в Източна България през ІХ-Х век, са проникнали в западнобалканските (босненски, хърватски) книжовни центрове. Такива са например Книга на дванадесетте пророци с тълкувания, Даниил, Йона, Йов, Песен на песните. Апокалипсисът, въпреки че се числи към Новия завет, няма църковна употреба и съответно авторитета и функциите на богослужебните книги и до голяма степен би могъл да споделя тяхната съдба.

Има две възможности за произхода на най-ранната текстова версия на книга Откровение. Първата е, че това е Методиевият превод, към който в България са прибавени тълкувания към текста. Втората е, че Методиевият превод е бил изгубен и този превод е правен отново в България заедно с тълкуванията. По-вероятна изглежда първата възможност, тъй като в текста няма голям брой преславизми, както би могло да се очаква и както има в други тълковни библейски книги, съставени в Преслав. Впоследствие вероятно той попада в Русия, където получава разпространение тълковният Апокалипсис с кратките тълкувания на Андрей Кесарийски. Същевременно сред южните славяни библейският текст е вторично отделен от тълковната книга. Това може да е станало още в България, може да е станало и в Босна. Но книгата е занесена в Босна и там се разпространява библейският текст, вече отделен от тълкуванията. Отново в България текстът е редактиран повторно вероятно в Търново за нуждите на големите панегирични сборници.

Fekula 15, ХVІ в., л. 130б, преди началото на самия текст

БЕЛЕЖКИ

1. Св. Ириней, Евсевий, Климент Александрийски, Ориген, Йероним приемат, че книгата е написана по времето на Домициан (95-96 г.). Хипотезата за написването на книгата по времето на Нерон се появява след откритието на сирийския превод на Апокалипсиса от VІ век, където вместо Домициан е упоменат Нерон. Довод за това, освен съдбата на Йерусалим, е числото на звяра в 13: 18, което би могло да се открие в името на Нерон: Нерон Кесар - 666. В самия език на Апокалипсиса има хебраизми и това насочва към по-ранния му произход в сравнение с Евангелието и посланията на св. Йоан. Пълното име на Нерон е Клавдий Нерон Домиций, което би могло да доведе и до объркването с император Домициан. [обратно]

2. "Apokalipsa je naličje i negacija Evanđelja, i kao takva ona - po D. H. Lawrencu - nužno pripada Novom zavjetom jednako kao što je i Juda Iskariot nužno pripadao dvanaestorici apostola - i to sa istim zadatkom - to give the death kiss to the Gospels" (Hamm 1960:43-44). [обратно]

3. През Средновековието Апокалипсисът влиза в литургичната богослужебна практика на латинската църква, където още от V-VІ век има постановления за четене на част от текста в периода между Пасха и Петдесетница. За източноправославния свят обаче книгата остава като цяло извън църковното богослужение. В православната литургическа традиция възпоменанието на Страшния съд става три седмици преди началото на Великия пост, в т.нар. Неделя на Страшния съд (срв. Попов 1995в). [обратно]

4. Настоящият текст е изведен от едно по-обемно изследване и представя накратко неговите резултати. [обратно]

5. Цитат от Апокалипсиса се съдържа и в "Похвалното слово за Михаил и Гавраил" от Климент Охридски - (12: 7), но той също е различен от текста на стиха в изучаваните тук преписи. По-голям откъс от Апокалипсиса (около 5-6 глави) има и в публикуваното от К. Невоструев Слово на Иполит Римски за антихриста, преславски препис, но този откъс по всяка вероятност е свързан с традицията на предаване на самото слово и също се отличава от привлечения в това изследване материал (Невоструев 1868). Кратки цитати от книгата има и в други паметници на старобългарското литературно-историческо наследство, но това е тема на едно бъдещо изследване. [обратно]

6. "Если текст Апокалипсиса распадается на три разновидности (извода)..., то текст толкований имеет всего лишь одну разновидность - восточнославянскую, представленную тремя текстовыми группами... Такое расхождение двух текстологических схем как будто бы исключаеть вопрос о южнославянском происхождении толкований, но оставляет открытом вопрос о их западнославянском (на чем настаивал Перетц) или восточнославянским происхождении. Стоить, одноко, заметить, что текст Апокалипсиса, который был использвован переводчиком толкований, стоит в наибольшей близости к хорватскому глаголическому тексту" (Алексеев, Лихачева 1987: 20). [обратно]

7. През VІ век Андрей Кесарийски пише своята книга с тълкуванията към текста. Така във византийската практика се оформят две версии на Апокалипсиса - тълковна и нетълковна. Славянската православна традиция познава и двете версии на книга Откровение - текстът се разпространява и без тълкувания, и с тълкуванията на Андрей Кесарийски. Обикновено в изследванията, посветени на славянския текст, авторите използват гръцкия текст без тълкувания, публикуван от Нестле и Аланд с разночетенията към него (срв. Nestle-Aland 1993). През 1955-56 г. излиза двутомното изследване на Й. Шмид за историята на гръцкия текст на Апокалипсиса. Авторът публикува гръцкия текст на тълковната версия на книгата с коментарите на Андрей Кесарийски, като добавя и разночетенията по познатите му гръцки преписи, кратък речник на гръцките думи, речник с цитирани места от Стария и Новия завет, от други небиблейски книги, както и предметен показалец (Schmid 1955-1956). [обратно]

8. А. Алексеев също не познава преписа и допуска неточност при представянето му. Поради актуалността на изследването му тук се дава точен цитат: "По устному сообщению Радмилы Ковачевич, в сборнике Музея Сербской Православной церкви 43 (Богданович 2560), написанном около 1350 г., содержится особая южнославянская переработка толкований на Апокалипсис", т.е. Алексеев говори за тълкувания, а в този ръкопис се съдържа нетълковен Апокалипсис (Алексеев 1999: 190). [обратно]

9. Сравни и цитираната от авторите литература. [обратно]

10. За възможността да работя с този препис и с SSMD изказвам сърдечна благодарност на А. Милтенова. [обратно]

11. За възможността да работя с библейския текст на този препис изказвам сърдечна благодарност на И. Кузидова, която се пребори с мухъла по страниците на ръкописа и собственоръчно преписа текста. [обратно]

12. За възможността да работя с този препис, както и с HM, HM 445, T119, BOZ, F, както и за предоставената ми литература по въпроса, изказвам сърдечна благодарност на Хилендарската изследователска библиотека на Университета на щата Охайо, Калъмбъс (Hilandar Research Library, The Ohio State University, Columbus) и на специалните усилия на М. А. Джонсън (Паша). [обратно]

13. За възможността да работя с този препис изказвам сърдечна благодарност на А. Милтенова и Г. Петков. [обратно]

14. За възможността да работя с този препис изказвам сърдечна благодарност на Д. Пеев, Д. Димитрова и А. Турилов. [обратно]

15. Великия Минеи Четии, собранныя всероссийском митрополитом Макарием. Септябрь. Санкт Петербург. 1883, 1696-1795. [обратно]

16. Сборникът от 1507 г., в чийто състав е и текстът на SSMD, е проучен още и от Евсеев, който през 1912 г. пише за него: "Лучшимъ представителемъ, въ литовской Руси, библейскихъ переводовъ болгарского типа, уже обрусевшихъ въ ХV веке, является библейскiй сводъ 1502-1507 года, т.наз. "Десятоглавъ Матвея Десятого" - Евсеев, И. Очерки по истории славянского перевода Библии. Християнское чтение. Т. 92, 1912, 1355 - цитирано по К. Грюнберг (Grünberg 1996: 55). [обратно]

17. "По своме типу и структури текста он припада истом кругу коjем припадаjу и три босанске апокалипсе. Међутим, разлике коjе међу њима постоjе намећу и питање да ли jе реч о различитим преводима или jе ХА резултат касниjе, вероватно светогорске, исихастичке редакциjе текста чиjа праматица лежи и у основи босанских апокалипси. Иако за обе претпоставке има основа, тек будућа свеобухватна истраживања словенских апокалипси могу дати веродостоjан одговор на ово питање" (Грковић-Меjџор 2000: 311-313, 320). [обратно]

18. "Индивидуальные особенности списка Н (бел. - N1) также заставляют воздержаться от того, чтобы рекомендовать его как основу для издания, преследующего текстологические цели, поскольку в его тексте очень много своеобразного, несвойственного другим спискам... Значение же этого в текстологической истории Апокалипсиса невелико" (Алексеев, Лихачева 1987: 21-22). [обратно]

19. Срв. вH → "Kako se iz kolofona vidi, pisan je 1404. god. za Hrvoja Vukčića Hrvatnića bosanskog vojvodu i vrlo značajnog feudalca tog vremena, koji je upravo tada dobio i naslov hercega drada Splita, te hrvatskodalmatinskog bana. On je, u stvari, u to doba namjestnik kralja Ladislava, koji se 1403. god. krunisao u Zadru za hrvatsko-ugarskog kralja. Za istog feudalca istovremeno pisan je i poznati glagoljski Hrvojev misal.

U kolofonu se pisar predstavio kao Hval krstjanin, što je direktno naznačenje pripadnosti crkvi bosanskih krstjana, a osim toga, kao što je običaj u bosanskim kodeksima, nominiran je i vjerski poglavica tog doba did Radomir. Iz teksta kolofona takođe je vidljivo da je kodeks pisan, najvjerovatnije, na jugozapadnijem tlu, tj. u Dalmatiji ili neposrednom zaleđu, sudeći bar po jezičkim pokazateljima kao što je upotreba termina мещарьства" (Kuna 1986: 12); В Rd → на л. 58 (Rački 1882: 22). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Алексеев 1999: Алексеев, А. А. Текстология славянской библии. СПб, 1999.

Алексеев, Лихачева 1978: Алексеев, А., Лихачева, О. Супрасльский сборник 1507 г. // Материалы и сообщения по фондом Отдела рукописной и редкой книги библиотеки академии наук СССР. Ленинград, 1978.

Алексеев, Лихачева 1987: Алексеев, А., Лихачева, О. К текстологической истории древнеславянского апокалипсиса. // Материалы и сообщения по фондом Отдела рукописной и редкой книги 1985. Ленинград, 1987.

Амфилохий 1886: Амфилохий, архимандрит. Апокалипсисъ ХІV века. Москва, 1886.

Арсенiй 1878: Арсенiй, iером. Описанiе славянскихъ рукописей библiотеки Свято-Троицкой Сергiевой лавры. Часть І. Москва, 1878.

Богдановић 1978: Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Т. 1. Београд, 1978.

Богдановић 1982: Богдановић, Д. Инвентар ћирилских рукописа у Jугославиjи (ХІ-ХVІІ века). Београд. 1982.

Буслаев 1884: Буслаев, Ф. Русскiй лицевой апокалипсисъ. Свод изображений из лицевых апокалипсисов по рукописям с ХVІ-го века по ХІХ-ый. Москва, 1884.

Горский, Невоструев 1855: Горский, А., Невоструев, К. Описанiе Славянскихъ рукописей Московской синодальной библiотеки. Москва, отд. 1, 1855. (Monumenta Linguae Slavicae Dialecti Veteris. Wiesbaden, ІІ, 1964).

Грковић-Меjџор 2000: Грковић-Меjџор, J. Хиландарска апокалипса Jована Богослова (ХИЛ 474). // Jужнословенски филолог, LVІ/1-2. Београд, 2000.

Карачорова 1989: Карачорова, И. Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира. // Кирило-методиевски студии. Т. 6. София, 1989.

Ковачевич 1990: Ковачевич, Р. К изучению текста Апокалипсиса (по двум южнославянским спискам ХІV века). // Международная церковная научная конференция "Славянская Библия - ее история и вопросы изучения". Москва, 19-23.06.1990 (тезиси).

Мострова 1996: Мострова, Т. За един ръкопис от ХVІ век с книгите на пророците и тълковния апокалипсис. // Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през ХVІ век. София, 17-20.Х.1994. София, 1996.

Невоструев 1868: Слово Святаго Ипполита объ Антихристэ въ славянскомъ переводэ по списку ХІІ вэка, съ изслэдованiемъ о словэ и о другой мнимой бесэдэ Ипполита о томъ же, съ примэчанiями и приложенiями К. Невоструева (съ видомъ памятника св. Ипполиту и снимкомъ съ рукописи). Москва, 1868.

Оболенски 1851: Оболенский, М. А. Летописец Переславля Суздальского. // Временникъ Императорского Московского общества истории и Древностей Российскихъ. Т. ІХ. Москва, 1851, LIХ-LХІІ.

Пентковска 2001а: Пентковская, Т. В. Переводы византийско-славянской контактной зоны: Чудовския Новый Завет. // Становление славянского мира и Византия в эпоху раннего средневековья. Москва, 2001.

Пентковска 2001б: Пентковская, Т. В. О некоторых особеностях дательного падежа причастия в редакции Чудовского Нового Завета. // Языковая система и ее развитие во времени и пространстве. Сборник научных статей к 80-летию профессора Клавдии Васильевны Горшковой. Москва, 2001.

Пентковска 2003: Пентковская, Т. Чудовская редакция Нового завета и ее взаимоотношение с другими редакциями. // Palaeobulgarica, ХХVІІ, София, 2003.

Петковић 1914: Петковић, С. Опис рукописа манастира Крушедола. Сремски Карловци, 1914.

Попов 1995в: Попов, Г. Рукописи. Греческие и латинские. // Откровение св. Иоанна Богослова в мировой книжной традиции. Ред. А. Турилов. Москва, 1995.

Славова 1989: Славова, Т. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. // Кирило-Методиевски стедии. Т. 6. София, 1989.

Трифонова 2002: Трифонова, И. За превода на Тълковния апокалипсис в южнославянската традиция. // 5^th International Hilandar Conference: "Love of Learning and Devotion to God in Orthodox Monasteries". Копаоник, Рашка, Югославия, 08-14.ІХ.2002 (под печат).

Трифонова 2005: Трифонова, И. Идея Страшного Суда или суд в книге "Откровение св. Иоанна Богослова". // Материалы международной научно-практической конференции "Актуальные проблемы обеспечения прав и свобод человека и гражданина в современном мире". Казань, 2005.

Христова 2004: Христова, И. Служебният апостол в славянската ръкописна традиция. // Изследване на библейския текст. Т. 1. София, 2004.

Цонев 1910: Цоневъ, Б. Описъ на ркописит и старопечатнит книги на Народната библиотека въ София. Т. 1. София, 1910.

Щапов 1976: Щапов, Я. Восточнославянские и южнославянские рукописные книги в собраниях Польской Народной Республики. Москва, 1976.

Berčić 1886: Berčić, I. Ulomci svetoga pisma obojega uvjeta staroslavenskim jezikom. Skupio iz rukopisah i tiskanih knjigan hrvatskoga razreda. 5. Praga, 1866.

Capaldo 1978: Capaldo, M. Les manuscrits slaves et leur etude en Italie. Полата кънигописьная. Т. 1. 1978.

Grünberg 1996: Grünberg, K. Die kirchenslavische Überlieferung der Johannes-Apokalypse. Frankfurt/M., 1996.

Grünberg 1998: Grünberg, K. Prolegomena zur Edition zweier Hyparchetypi der kirchenslavischen Johannes-Apokalypse. // Beiträge der Europäischen Slavistischen Linquistik, bd. 1. München, 1998.

Grünberg 1999a: Grünberg, K. Die Apokalypse. Edition zweier Hyparchetypi. // Die Slawischen Sprachen, 11, Wien, 1999.

Grünberg 1999b: Grünberg, K. Zur lexikalischen Variation in der slavischen Überlieferung der Johannes-Apokalypse. // Ars Philologica. Festschrift für Baldur Panzer zum 65. Geburtstag. Frankfurt am Main/Berlin/Bern/Bruxelles/New York/Wien, 1999.

Daničić 1871: Daničić, Dj. Hvalov rukopis. // Starine ІІІ. Zagreb, 1871.

Daničić 1872: Daničić, Dj. Apokalypsa iz Hvalova rukopisa. // Starine IV. Zagreb, 1872.

Hamm 1960: Hamm, J. Apokalipsa bosanskih krstjana. // Slovo 9-10. Zagreb, 1960.

Jurić-Kappel 2001: Jurić-Kappel, J. Rukopis krstjanina Radosava u svjetlu dosadašnjih istraživanja. // Zbornik radova І. Drugi hrvatski slavistički kongres. Zagreb, 2001.

Jurić-Kappel 2002: Jurić-Kappel, J. Bosanske apokalipse u svome (južno)slavenskom kontekstu. // Wiener Slavistisches Jahrbuch, 48. Wien, 2002.

Jurić-Kappel 2004: Jurić-Kappel, J. Hrvatskoglagoljske apokalipse. Glagoljica i hrvatski glagolizam. // Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100. obljetnice staroslavenske akademije i 50. obljetnice staroslavenskog instituta (Zagreb-Krk 2.- 6. Listopad 2002). Zagreb-Krk, 2004.

Kuna 1986: Kuna, H. Codex "Christiani" nomine Hval. Bd. І: Faksimile. Bd. ІІ: Transkripcija i komentar. Bologna, 1986.

Lehfeld 1989: Lehfeld, W. Neues Testament des Čudov-Klosters (= Bausteine zur Geschichte der Literatur bei der Slaven). Köln, 1989.

Matejic 1983: Matejic, M. Slavic Manuscripts from the Fekula Collection: A Description. Columbus, Ohio, 1983.

Matejic, Thomas 1992: Matejic, P., Thomas, H. Catalog Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library (The Ohio State University). 1. Columbus, Ohio, 1992.

Mihaljević 1997: Mihaljević, M. Jezična slojevitost Brevijara Vida Omišljanina iz 1396. godine. // Filologija, 29, 1997.

Mošin 1955: Mošin, V. Izvještaj o naučnom putovaniju u Srjemsku Mitrovicu, Beograd, Peć, Dečane, Cavnat, Dubrovnik 1953. godine. // Inventar ćirilskih rukopisa Muzeja Srpske pravoslavne crkve u Beogradu, Ljetopis 60, 1955.

Nestle-Aland 1993: Nestle-Aland, Novum testamentum Graece. Stuttgart, 1993.

Oblak 1891: Oblak, V. Die kirchenslavische Uebersetzung der Apokalypse. // Archiv für Slavische Philologie, 13, 1890.

Oller 1993: Oller, Thomas Hilary. The Nikol`skj Apocalypse Codex and its place in the textual history of medieval Slavic apocalypse manuscripts. Dissertation, Department of Slavic Languages at Brawn University, 1993.

Panaitescu 1959: Panaitescu, P. P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academici RPR. Vol. 1. Bucureşti, 1959.

Rački 1882: Rački, Fr. Dva nova priloga za poviest bosanskih patarena. // Starine, ХІV, Zagreb, 1882.

Schmid 1955-1956: Schmid, J. Studien zur Geschichte des griechischen Apokalypse. Texte. München, Bd. І-ІІ, 1955-1956.

Trifonova 2006: Trifonova, I. Copies of the Book of Revelation of St. John in Festal Collections. // Scripta & e-Scripta, vol. 3-4, Sofia, 2006.

© Ива Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2007, № 3 (88)