АРХИВ НА КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ ФОТИНОВ.
Т. 1. ГРЪЦКА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Ирина Добрева

web

Подобно на много от възрожденските издания, и тази съвременна книга носи на заглавните си страници дата, по-ранна от действителното й отпечатване. Може би защото “издателското тяло” не е оценило колко ще трае битката му с текста, за да се превърне той в книга - и аха-аха да помете с рамене пода на печатницата, затиснато под тежестта, научната сериозност, а и двуезичието на това издание. Защото “Архив на Константин Фотинов” освен всичко е двугласа книга и българският и гръцкият език, които през XIX в., по времето на Фотинов, ту се сдърпват, ту се сговарят, тук звучат в единогласие. Фотинов често е писал на гръцки и на гръцки са му отговаряли дори българите, защото през първата половина на века гръцкият е езикът на търговията, предприемачеството и всяка по-завъртяна мисъл. Високия архаичен български знаят малцина, а ежедневният език бил така обеднен, че на преписвача Софроний се наложило да попреведе Паисиевата “История Славянобългарска”, използвайки турски и гръцки “общоупотребителни” слова.

Изданието на Фотиновата кореспонденция е плод на години усилие, дълбок научен интерес и несекващо любопитство да бъдат открити, разчетени, по паисиевски преписани, преведени, снабдени с речници, показалци и бележки, и отново, този път по модерному преписани и грижовно редактирани повече от четиристотин “гръцки” писма от архива на Константин Фотинов - издателя на “Любословие”, търговеца, преводача, неуморния кореспондент, който като че е писал с всекиго за всичко и всички. В книгата гръкоезичните оригинали присъстват заедно с българските си преводи, на български и гръцки са също предговорът и справочният апарат - така огромната информация става достъпна и за елинистите по света. Изцяло преведена и обнародвана e гръцката кореспонденция от архива на Фотинов, съхраняван в Българската академия на науките; в процес на обработка са писмата на турски и български език, както и останалите гръцки материали, които - надяваме се - ще попълнят втория том от “Архив на Константин Фотинов”.

Предговорът на тази забележителна книга разкрива част от трудностите пред съставителя: нечетливите почерци и слабата грамотност на някои от кореспондентите, повредените писма с чести задрасквания и съкращения, вторичното използване на скъпата хартия, което прави обичайна практиката чернови или сметки да се нахвърлят отстрани и между редовете. Запазените писма представляват вероятно четвърт от преписката на Фотинов от онези години и в изданието следват азбучния ред на адресантите си. Всяко от тях е снабдено с пълни археографски данни, както и с лаконични исторически бележки, в които обаче намират място ценни библиографски отпратки, а предметно-тематичният показалец на български и гръцки инкорпорира и речник на редките, архаични и малко известни названия и понятия. Проф. Надя Данова е обнародвала всяко налично “гръцко” писмо и така избягва подбора, който неизбежно стеснява информацията и предпоставя стойността на посланията. И най-сетне, книгата е придружена от диск, който съдържа оригиналите на публикуваните писма, необнародвани документи - товарителници и тескерета, както и много снимки и географски карти, илюстриращи както местата и градовете, с които Фотинов кореспондира, така и специалния му интерес към географската наука.

Кореспонденцията на Фотинов е сигурен начин да уплътним представите си за онези години. Както пише Надя Данова, за изследователите на Възраждането “най-труднопроницаем продължава да бъде сложният процес на модернизация на манталитета на българите - процес, който набира темпо именно през първата половина на XIX в., когато укрепват новите социални сили. [...] Проникването на менталните структури от онова време налага вглеждането в пренебрегвани извори...”. Тъкмо такъв извор представляват Константин-Фотиновите писма, твърде малко от които бяха разчетени и използвани досега, независимо от усилията на няколко поколения изследователи. Чрез писмата опознаваме Фотинов, но много повече времето му с всички малки и големи културни норми на онези десетилетия. В тях книжовникът се проявява едновременно като неспокоен търговец комисионер и внимателен и настойчив просветител, изпъква със самочувствие, дори при окайните липси на време, пари и разбиране, разкрива схващания на еволюционист и с писмата си очертава кръга българи, които тогава работят посвоему, повече или по-малко съгласувано, за онова, което наричаме възраждане: Гаврил Кръстевич, Иван Богоров, Александър Екзарх, Богориди, Тъпчилещови, Моравенови, Гешови... Като резултат от контактите му в Османската империя и извън пределите й по страниците изникват и много нови личности - учители и търговци, съучастници на Фотинов в книжовно-просветните му дела, малко известни или съвсем непознати за изследователите на възрожденската интелигенция. Бива илюстрирана стимулиращата роля на гръцката словесност и учебни заведения, явяват се свидетелства за сътрудничеството между български и гръцки книжовници, дори по времето, когато съперничеството на националните идеологии дава първите си плодове. Писмата засвидетелстват и онзи преломен момент към средата на века, когато българският език и книжнина изместват гръцките в интереса на Фотинов и задочните му събеседници.

Публикуваната кореспонденция очертава читателската публика с нейните вкусове и предпочитания, но също техническите и организационни проблеми около издаването, различни аспекти на книгата като стока, подробности като оформянето на цената й, както и пречките от държавно-бюрократично и политическо естество, двойната имперско-патриаршеска цензура. Узнаваме какви са били търговските практики, спецификата на различни финансови операции, фактори и критерии при ценообразуването, моралния кодекс на търговците, изработения и строго следван поне в писмата етикет. Все от тях разбираме много за мерките, употребяваните монети, книгите, които най-малко се четат, и тези с най-добър прием, дипломатическите представители, занаятчийските практики, платовете и храната, стойността на ежедневните разноски. Виждаме печатите на много частни лица и институции, а анализът на хартията подсказва и източниците за набавянето й. Писмата разкриват и пътищата на придвижването си, като уговорки между кореспондентите посочват различните възможности - османската държавна поща, корабните маршрути или като приложение към други писма. Във вавилонията на ежедневното общуване се завъртат епископи и търговци, учители, посредници и ученици, с пределна сериозност са обсъждани състоянието на влашкия кашкавал и шансовете за ново издание на “Рибния буквар”, девическото образование във Враца и Плевен, пазара на черните стафиди и библейските преводи; перипетии, спомоществователи, забавления, навици и обноски.

Внимателният прочит би установил разликите в етикета, когато се обръщаме към различни адресати, промяната в епистоларните правила и правописните тенденции в посланията на по-образованите кореспонденти, както и блестящите социолингвистични умения на самия Фотинов. А някои писма, като номер 131 например, разрешават и някои от малките литературно-исторически загадки на Възраждането. Един от героите му е Георги Раковски, а както е известно, средищно място в неговите биографии заема арестуването заедно с баща му Стойко, по донесение на котленските първенци, съдът и тъмницата в Цариград. Тези събития книжовникът представя в апокалиптични редове в “Неповинен българин”, срещат се и в други текстове на Раковски и съвременниците му, но противоречивото им датиране неизменно предизвиква спорове сред биографите.

Със сигурност е установено, че бащата и синът са освободени в началото на 1847 г., а Раковски убедително описва как е стоял затворен “три и половина цели години”. Това, заедно с посочването на 1843 г. за година на завръщането му от Франция в “Неповинен българин”, дава на проф. Веселин Трайков основание да утвърди началото на 1844 г. за времето, по което Стойко Раковски и синът му са арестувани и отведени в Русе и Цариград, а харизматичните “три и половина години” стават причина да бъдат отхвърлени или претълкувани множество равностойни на изредените свидетелства, които сочат по-скоро 1845 г. Според кореспонденцията, разменяна между Константин Фотинов в Смирна и Рали Мавриди и Гаврил Моравенов в Цариград обаче, през лятото на 1844 г., когато Раковски, предполага се, лежи в тъмниците на Топхане, младият котленец, “пристигащ сега от Париж”, се намира в Смирна при Фотинов и последният изпраща препоръчително писмо за него до Рали Мавриди, а по-късно получава от кореспондентите си писма, с които двамата споделят впечатления от пристигналия в столицата младеж. Краткото писмо решава спор от много страници и снабдява с хронология някои от емблематичните събития в животописа на популярния книжовник и революционер, но също подсказва, четем ли автобиографичните му творби, да не забравяме, че хронологията в тях все пак е елемент от художествената структура и охотно се подчинява на търсеното внушение.

Книгата “Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 1. Гръцка кореспонденция” печели конкурс на Националния център на книгата. Издадена е със спомоществователството на Национален дарителски фонд “13 века България”.

© Ирина Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2007, № 5 (90)