II. ЛИЧНИТЕ АНТОЛОГИИ - ИМЕНА, МОДЕЛИ, КОНЦЕПЦИИ

Гергина Кръстева

web | Лично и антологично

Изпод времената - Валентина Радинска
("Времена", 2013)

Когато през 2013 г. излиза представителното томче "Времена. Избрано" на поетесата Валентина Радинска (2013), тя вече е автор на седем лирически книги, появили се в продължение на близо четири десетилетия. След дебюта ѝ през 1977 г. с "Към мен върви човек" (1977), излизат и "Нощна книга" (1983), "Не" (1988), "Чистилище" (1992), "Всичко" (1995), "Поне" (2001), "Дъждовете" (2009) и "Употреба на свободата", която се появява също през 2013 г. (Радинска 2013а), но преди томчето с избрана лирика. На пръв поглед конструкцията на представителното издание, което има антологичен характер, е лесно разчетима - в него отделните цикли носят заглавията на издадените книги и в съдържанието е изписано, че текстовете, включени във всеки цикъл, са "Из..." съответната книга. Освен това всеки цикъл се открива със страница - снимка на корицата на стихосбирката, част от която е влязла в цикъла. Така конструирането на паметта за написаното и издаденото се сглобява, разчитайки не само на текстово, но и на визуално припомняне. По-внимателното вглеждане обаче би констатирало, че привидната леснина на предложения модел не се свежда само до дисциплинирано съставен списък от текстове, подбрани от отделни книги по балансиращ количеството критерий. Тази констатация предизвиква любопитството да се проследи какъв избор прави за своята представителна книга "Времена" Валентина Радинска, т.е. на какъв свой образ настоява поетесата. Още повече че по това време тя вече има една издадена книга със стари и нови стихотворения, в която моделът, по който са вложени старите, е сходен - става дума за лирическата книга "Поне", появила се в годината, когато поетесата навършва 50 години. А с "Времена" Радинска отново пожелава да изгради свой цялостен образ на поетеса, към който в периода 2001-2013 са се добавили още две лирически книги, белязани и от драматични събития в личния ѝ живот.

Не може да се каже, че Радинска активно и трайно редактира свои вече написани творби. Това, което е динамично в нейната редакторска работа, е най-вече свързано с промяна в озаглавяванията - не просто и само изменяни, но и придвижвани от един текст към друг, отменени или пък съпроводени с удвояване при поява на нов текст с вече съществуващо заглавие (по модела "Заглавие I" и "Заглавие II").

Във "Времена" 15 на брой са стихотворенията, включени в цикъла "Из "Към мен върви човек" - дебютната книга на Радинска, която през 1977 г. събира между кориците си общо 26 творби. В издадената и спомената по-горе лирическа книга "Поне" текстове от дебютната ѝ стихосбирка не присъстват, т.е. съвсем в началото на новия век поетесата не се завръща към дебютното си заглавие и към онзи момент личната хронология на отброяването стартира от десетилетието на 80-те с "Нощна книга". Подборът от дебютния списък, направен през 2013 г. за представителното томче на "Времена", пък изключва основна творба - "Човекът, силуетът на когото..." (Радинска 1977: 11), завършваща с поанта, дала заглавието на първата книга "Към мен върви човек". Почти цялата "Нощна книга" обаче влиза във "Времена" - 23 от общо 24-те стихотворения¹ от съдържанието на може би най-популярната стихосбирка на Радинска, публикувана през 2004 г. за втори път и като електронно издание (Радинска 2004). За "Времена" един от текстовете е с променено заглавие - "Кардиограма" се превръща в "Наричане" (Радинска 2013: 46-47)², а друг е включен именно в този цикъл -  става дума за "Репертоар" (Радинска 2013: 56)³, макар този текст да е част от съдържанието на книгата "Не" (1988), появила се след "Нощна книга". От почти цялата "Нощна книга", включена в подредбата на избраното, отпада единствено стихотворението "Антракт" (Радинска 1983: 34-35) - предполагам, че изборът на поетесата за представителната ѝ книга е пожелал да изключи творба, чието основно послание е обвързано с горчивата констатация "дошло е времето за хвърляне на камъни".

Две трети от творбите от лирическата книга "Не" участват във "Времена" - 20 от общо 31 са влезли в модела на избраното. Отпаднали от подбора са основно текстове, участвали и в "Нощна книга" и впоследствие пренесени към "Не". Някои от тях са включени в антологичното издание към цикъла, обозначаващ именно първия им книжен "дом" - "Нощна книга" (напр. "Молитва", "Репетиция", "Химн", "Дневник"). На същия критерий откликват и някои от текстовете от цикъла "Из "Чистилище". Ще отбележим обаче, че именно в стихосбирката "Чистилище" започват да се появяват удвоените заглавия, маркирани с "I" и/или "II", като "Задушница II", например, след като в "Нощна книга" вече се е появила само "Задушница" (Радинска 1983: 31-32). През "Чистилище" можем да потвърдим и маниера на авторката да редактира приоритетно в зоната на заглавията, особено когато в хода на времето са се появили различни текстове с идентични заглавия - напр. "Реквием" от "Нощна книга" (посветен на смъртта на бащата) (Радинска 1983: 21-22) и "Реквием" от "Не" (Радинска 1988: 9). Вторият "Реквием" влиза и в "Чистилище" със същото заглавие (Радинска 1992: 32), което обаче през 2001 г. вече е променено на "Щях ли..." (Радинска 2001: 27) и съхранено в този си вид и през 2013 г. за избраното във "Времена" (Радинска 2013: 123).

В най-авторефлексивната лирическа книга на Радинска - "Всичко", лирическите текстове се редуват с прозаични фрагменти - разсъждения на теми, свързани с мисията на поета, разпознаването на собствения му път и моделите за справяне с житейските изпитания чрез написаното на листа, влиза в антологичния модел на "Времена" най-пестеливо - само 10 стихотворения от събраните общо 34 за книгата от 1995 г. и без нито един от прозаичните фрагменти. Очевидно е, че преценката ѝ спрямо тази книга е наклонила везните в полза на лирическата територия, чрез която видимостта към характера на книгата все пак може да се съхрани при подбора, докато вътрешната логика и последователност, скрепяваща отделните фрагменти, би се накърнила при процедура на селекция. Но "Всичко" се оказва важна книга не само поради факта, че единствено тук Радинска решава да изгради своеобразно малко лично "поетическо изкуство", поставено редом до лирическите ѝ творби. Тук за първи път тя включва и сериозно отредактирани версии на две свои дебютни творби, включени в "Към мен върви човек" - такава версия са стихотворенията "Високо" (Радинска 1995: 47)⁴ и "Наяве" (Радинска 1995: 40-41)⁵.

Може би най-дълбоко обвързана с автобиографичен контекст е лирическата книга "Дъждовете". Тя е посветена на болния от детски паралич неин син Степан, комуто Валентина Радинска посвещава текстове през всичките години след раждането му, но "Дъждовете" включва и стихове, писани вече и след смъртта му⁶. 17 стихотворения от общо 33-те, включени в "Дъждовете", влизат във "Времена", като и спрямо тази си по особен начин трагична книга поетесата отново се намесва редакторски в зоната на озаглавяванията - изтегляни от един към друг текст и/или новопоставени⁷. Макар да излиза в същата година, в която се появява и "Времена", лирическата книга "Употреба на свободата" също е представена в томчето - 14 стихотворения от нея са включени в цикъла "Из "Употреба на свободата". Но дори и в късото време, в което очевидно са подготвяни за издаване ръкописите на двете книги, Радинска отново бележи един от текстовете с редакторска промяна в заглавието - стихотворението "Веднъж" от "Употреба на свободата" (Радинска 2013б: 8-9) влиза във "Времена" под заглавие "Внезапно" (Радинска 2013: 197).

Очевидно е, че излязлата през 2001 г. лирическа книга "Поне" предлага нещо като предварителен модел на автоантологичен прочит на написаното от поетесата до този момент. Тук обаче, въпреки че отново са разпределени в цикли, назовани по заглавията на съответните книги, включените избрани творби са доста по-малко от подбраното по-късно за "Времена". Вероятно това е и резултат от жеста на цифровия избор, указващ в подзаглавието, че става дума за "66 избрани и нови стихотворения" и - съобразена с това намерение, по-редуцирана селекция при избора на текстове от всяка лирическа книга. А новите стихотворения в "Поне" са общо осем и са включени в последния цикъл на книгата, едноименно назован и отдаващ името си и на цялата книга (Радинска 2001: 81-92). Тъкмо този цикъл от "Поне" 12 години по-късно - цялостно и с това заглавие, е представен и в антологията "Времена".

Дали написаното от Валентина Радинска на границата между миналия и новия век не припомня, макар и съвсем епизодично, тенденциите от началото на женското модерно писане от 90-те, огласени в контекста на краткия дебат за феминизма в родната модерна лирика? Според аргументите, останали в текстовете, публикувани по страниците на "Литературен вестник" в периода януари-март, 1998 г., породили и рекапитулирали впоследствие полезни изследвания по темата (вж. напр. Кирова 2002: 203-305), вероятно бихме имали основание да мислим лириката на Валентина Радинска като гравитираща по-скоро към онова, което е присъщо на дефинираната като "естествена жена", в чиято авторска поезия непосредственият опит и неговият пряк израз надделява над културно напластяваната рефлексия, а директността, с която се обявява чувството, се предпочита пред всяко усложняване на посланието. И все пак, според някои литературни изследователи, помнещи и краткия дебат през 90-те, новото женско писане, подхранило го в това десетилетие, осъществява тематичен обрат и заради предпочитанията към митологични и западноевропейски историко-културни сюжети, заместващи традицията на наслояванията върху основата на фолклорни сюжети и персонажи (Дойнов а 2007: 80-87). Цялостно погледнато, написаното от Радинска в стилистичната и литературноисторическата си унаследеност се вписва силно в традицията на "естествената жена" и в този смисъл има основание наблюдението, че "лириката на Радинска е "настрани" от общата ниша на постмодерна, пишещ манифести и шокиращ обществото с "обратното" на приличието" (Алипиева 2014: 143). В същото време отделни инцидентни художествени прояви в написаното най-вече в периода от края на 90-те години гравитират по-скоро към новите тематични полета, породени в това десетилетие и обвързани с поезията на дебютиращи именно в този период поетеси.

Мисля, че за бъдещите ѝ изследователи би представлявала интерес и онази художествена зона в лириката на поетесата, която се свързва с макар недемонстративно отграничаване от образните клишета на "априлското писане" и неговите последователи. Дебютирала в късната част на десетилетието на 70-те години, когато вече са ясно откроени и активно функциониращи в литературноисторическия релеф на съвременната поезия изявите и оценките за генерациите на "априлците", на "тихите поети" и в същото време нервно са очертани и алтернативните творчески присъствия (белязани с наложително отсъствие от видимия литературен живот), лириката на Радинска в определени свои места отправя метафорични реплики към инерцията на официозното стихописане. А тъмната ѝ, "нощна" емоционалност, неосветена от оптимизъм в комбинация с универсална културна съпротива срещу действителността предопределя не съвсем еднозначната критическа рецепция на лириката ѝ във втората половина на 70-те години. Основанията да причислим Валентина Радинска по-скоро към зоната на "естествената жена" стоят убедително и заради или, от друга позиция - въпреки жестовете на личен творчески реверанс към създаденото от български поети - предходници и нейни съвременници, в това число и към руските поетеси А. Ахматова и М. Цветаева, сред чиито преводачи е и самата Радинска. В лирическите ѝ книги последователно във времето се появяват текстове-посвещения - на Иван Динков (Радинска 1983: 36-37), на Георги Борисов (Радинска 1983: 40-41), на София Бранц (Радинска 1988: 10), на Христо Фотев (Радинска 2009: 15), а цели три са посвещенията на поета Борис Христов (Радинска 1983: 38-39; Радинска 1992: 27-28; Радинска 1992: 48-49). Тези текстове поетесата често пренася от книга в книга, част от тях, превърнали се в нейна авторска емблема като тип творчески поклон пред себеподобния, се включват и в двете ѝ книги с антологичен характер - "Поне" и "Времена". Казано иначе, подобен тип рефлексия натрупва във времето старомодните налепи на романтически пиетет към поета. Доказателство за това е и фактът, че когато през 2000 г. изработва и издава своя проект на поетична антология на българската поезия след Втората световна война, Валентина Радинска метафорично припознава и легитимира личността на поета и в ролята му на "заклинател и шаман" (Съвременна 2000: 73). Включените от нея собствени творби в антологията "Съвременна българска поезия", озвучаващи хармонията и дисонансите между нейните стихове и лириката на "нейните" поети, по-скоро потвърждават самопреценката в принадлежността ѝ към поетика и тематика, установили своите традиции в литературноисторическия периметър на типа поетеса, дефинирана през 90-те като "естествена жена". Покрусата, потъването в бездните на безнадеждността, емоционалното фетишизиране на любовта в широк спектър от преживявания, страданието на превъзмогването и превъзмогването на страданието заедно с нескрития образен патос, много по-често експлициран и високо озвучен като художествена енергия, отколкото утаяван в недоизказаност и асоциативност, дават на Валентина Радинска възможност да конструира с лекота своята лична антологична цялост в книга като "Времена". И заедно с това подсказват, че писането ѝ не просто не може, а и не иска да привърши, че отвъд усещането за леснината на тематичните и стилистични модели поетесата е готова да се самопровокира. И в същото време да е готова да се откаже от самопровокация. Пак заради съхраняването на въобразената и осъществявана своя цялост, която именно подхранва непрестанния ѝ стремеж да продължава да пише поезия⁸.

БЕЛЕЖКИ

1. Нека отбележа, че съдържанието на "Времена" в тази си част е некоректно отпечатано и съпроводено с неточност, защото според него творбите, включени в този цикъл, са 22. Внимателният преглед обаче констатира едно пропуснато стихотворение - "Страница" (Радинска 2013б: 37-38). Т.е. този текст отсъства от описа на този именно цикъл в съдържанието на книгата, но в самата книга той е на посоченото тук място. Стихотворението е посветено на убийството на поета Димчо Дебелянов, към чиято творческа фигура Радинска храни особен интерес и на когото през 1997 посвещава и изследователската си книга "Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците", претърпяла и второ издание през 2012 г. За съжаление, в иначе луксозно издадената от издателство "Захари Стоянов" книга е допусната още една неприятно неточност - титулната страница към цикъла "Из "Всичко" е поставила под снимката на корицата на книгата неточна година - 1992 вместо 1995, когато всъщност се появява стихосбирката "Всичко" (Радинска 2013: 14). [обратно]

2. Тази творба е в списъка на показателните редакции, свързани с озаглавяване в лирическите книги на Радинска. "Наричане" е заглавие, с което стихотворението е включено в "Нощна книга". Именно това първо заглавие поетесата явно желае да завърне за томчето с избрано през 2013 г., независимо че във времето творбата се е движила между двете озаглавявания - "Кардиограма" и "Наричане". [обратно]

3. В книгата "Поне" (2001) стихотворението "Репертоар" е в цикъла "Из "Не", т.е. на мястото си, поне според логичния хронологически контекст на подредбата (Радинска 2001: 24). [обратно]

4. Стихотворението "Високо" е версия на дебютното "Затова дойдох..." (Радинска 1977: 51-53). [обратно]

5. Стихотворението "Наяве" е версия на дебютното "Знам, ще се случи..." (Радинска 1977: 40-41). [обратно]

6. В автобиографична си книга "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" (2011) Валентина Радинска разказва подробно за живота си преди и след като сключва брак със своя съпруг - известния български театрален режисьор Крикор Азарян, както и за раждането и отглеждането на сина им Степан. Разказът, разбира се, стига и до смъртта на най-близките ѝ. След излизането на книгата, независимо че епизоди от личния си живот поетесата е имала повод да разкрива и в интервюта преди или около излизането ѝ, определени автобиографични контексти от нейната поезия бяха "осветени" още по-категорично. [обратно]

7. Това е видно в стихотворението "Между", включено във "Времена" като идващо от "Дъждовете", но внимателният поглед ще открие, че под това заглавие в "Дъждовете" стои друг текст (Радинска 2009: 28). Радинска взема заглавието "Между" от него, но за "Времена" го поставя над текст, който в "Дъждовете" е неозаглавен и съпроводен с епиграф от Г. Гурджиев - "Болестта, наречена утре..." (Радинска 2013: 181). А стихотворението, назовано "Пролука" за томчето с "Избрано" (Радинска 2013: 190), в книгата "Дъждовете" е без заглавие (Радинска 2009: 38). [обратно]

8. Появилата се през 2016 г. лирическа книга на Радинска - "Уроци по мълчание" (2016) предлага новонаписани стихове, макар да е видно, че сред тях спорадично се мяркат и предишни, но списъкът им е крайно пестелив и по-скоро представително напомнящ пет от съществуващите ѝ лирически книги, хронологизиращи изданията от десетилетието на 80-те години до 2013 г.: "Понеделник" от "Употреби на свободата" (2013: 14), "Реквием" от "Нощна книга" (1983: 21) и "Всичко" (1995: 29), "Послепис" от "Не" (1988: 18) и "Тънък лед" от "Всичко" (1995: 28) и "Чистилище" (Радинска 1992: 33). [обратно]

© Гергина Кръстева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2019
Гергина Кръстева. Лично и антологично. Автоантологични модели и персонални антологийни присъствия в българската лирика от периода 2008-2017 година. Варна: LiterNet, 2019