II. ЛИЧНИТЕ АНТОЛОГИИ - ИМЕНА, МОДЕЛИ, КОНЦЕПЦИИ

Гергина Кръстева

web | Лично и антологично

Незабрава в забравата - Калин Донков
("Елегии и тържества", 2011)

Представително двутомно издание на Калин Донков се появи през юбилейната за него 2011 година, когато поетът навърши 70 години. Първият том от изданието, под заглавие "Елегии и тържества", събира избрани текстове от поезията му (Донков 2011а), а вторият - четирикратно по-обемен и със заглавие "Други думи" (Донков 2011б), представя набор от есеистични текстове, публицистична и документална проза на твореца, работил като журналист дълги години и в периодични издания, където именно през 70-те и 80-те години на ХХ век се появяват знаковите му авторски рубрики "Частен случай" и "Ранни мемоари", текстовете от които впоследствие Донков събира и в самостоятелни книги.

"Елегии и тържества", вероятно в съгласие с жанровото разпределение на двутомника, очевидно следващ модела на избраните съчинения, действително е в доста по-малък обем от представеното в томчето с проза - само 94 страници, докато вторият том наброява цели 400. Но затова пък е първата част от двутомника, т.е. Донков очевидно все пак настоява над възможността да бъде мислен преди всичко като поет. Името му в литературната история на съвременната българска поезия от втората половина на ХХ век се свързва с поколението на "тихата лирика" - критическа метафора, появила се през 1972 г. в статия на Пенчо Данчев (1972а: 55-84; 1972б: 65-85), за да обозначи нова и различна от писането на "априлските поети" на 60-те години тенденция сред млади лирици, дебютиращи в края на 60-те и началото на 70-те години. Калин Донков е сред имената, които Данчев посочва като най-категорични представители на тази тенденция. През 1972 г., когато за първи път и в родната литературна история Данчев без уговорки привнася у нас известната вече в тогавашния Съветския съюз дефиниция "тиха лирика" (Кръстева 2015: 13-32), Калин Донков е издал дебютната си книга "Априлски хълмове" (Донков 1970). Дебютът му е последван от последователно появяващи се стихосбирки през 70-те и 80-те години, общо шест за двете десетилетия - "Внезапна възраст" (1974), "Риза за ближния" (1977), "Неизбежен човек" (1982), "Животът е последен" (1986а), "Очевидец на съдбата" (1986б), "Незабрава" (1987). След промените през 1989 г., в края на 90-те години, Донков издава две лирически книги в две последователни години - "Пази се от сърцето" (1998) и "Събуди ме вчера" (1999). Ще отбележа, че двете последни книги на поета, преди появата на представителното томче от 2011 г., се вписват в модела на избраното - съдържанията им обхващат периметъра на вече публикуваното от Донков в книжното поле, разположено между "Априлски хълмове" и "Незабрава" и те не предлагат новонаписани лирически текстове. А самата "Незабрава" също е книга, която клони много силно към модела на избраното, защото под превърналото се вече в знаково заглавие¹ са събрани текстове само от предишните книги на Донков. Своеобразен вариант на избраното представлява и книгата "Очевидец на съдбата", появила се в същата година, в която е издадена и "Животът е последен"².

"Пази се от сърцето" и "Събуди ме вчера" - лирическите книги от 90-те на К. Донков, оставят усещането, че изготвянето им е подчинено не толкова на намерението за някаква рекапитулация и концептуализиране на написаното през годините, колкото на възможността стиховете на поета да се положат в някаква подходяща естетическа "опаковка" - и двете книги ползват рисунки и графики на художника Светлин Русев, като първата от тях - "Пази се от сърцето", е в малък формат, а за страниците е използвана луксозна гланцирана хартия. Съдържанието и на двете книги обаче е почти идентично, какъвто е и обемът им - първата включва 67, а втората - 70 стихотворения. И въпреки любопитния детайл, свързан с констатацията, че "Пази се от сърцето" се открива със стихотворението "Безгрижна елегия" (Донков 1998: 5), което пък "затваря" книгата "Събуди ме вчера" (Донков 1999: 91), книгата от 1999 не поднася нови текстове, а почти изцяло повтаря вече отпечатаното от предната година, само премахвайки от списъка си текстовете "Място", "Въглен" и "Бяг" и добавяйки неучастващите в книгата от предходната година "Душа" (Донков 1999: 32)³, "Юли" (Донков 1999: 37), "Житейски опит" (Донков 1999: 40), "Блус" (Донков 1999: 56). Отмяната на стихотворението "Място", което идва от книгата "Неизбежен човек" (Донков 1982: 50-51), вероятно е продиктувана от припомнянето още в първите стихове на творбата, които гласят "Последна четвърт на века е...". Въпреки че 1999 година все още математически стои в периметъра на тази "последна четвърт", констатацията, а и общото внушение на "Място" са смислово по-активни за времето, в което творбата е родена и публикувана - началото на 80-те. "Място" и "Въглен" са творби, които отсъстват и от представителното томче от двутомника от 2011 г. Всъщност може да се каже, че съдържанието и подредбата на "Събуди ме вчера" - книгата от 1999 г. на Калин Донков, е много близо до вида на "Елегии и тържества" от 2011 г., която също съдържа 70 стихотворения, избрани от лирическите книги на поета, без да се следва хронологическата последователност на изданията. Калин Донков е поет, който почти не редактира написаното, когато го пренася към нови публикации. Промените, които можем да проследим през лирическите книги от трите му активни творчески десетилетия, са малко на брой и са изключително ограничени и свързани с леки редакции в заглавия, определени думи в текстовете или, което е най-радикалната, но и най-инцидентно срещаща се промяна - отпадане на цяла строфа⁴. Част от тези промени Донков извършва още за изданията си от 90-те години и томчето "Елегии и тържества" потвърждава тези редакции. Може да се каже, че константен е поетът и в модела, по който избира съдържанието на представителните си лирически книги. В "Елегии и тържества" най-голям дял от включените творби се пада на две негови книги - "Животът е последен" и "Неизбежен човек" - 26 творби от "Животът..." и 20 от "Неизбежен човек". Именно тези две книги съставляват впоследствие ядрата на книгите "Очевидец на съдбата" и особено на "Незабрава". "Животът е последен" и "Неизбежен човек" са книгите на Донков от 80-те години, когато той, след издаването на "Внезапна възраст" (1974) и особено на "Риза за ближния" (1977), утвърдил и тематичните си зони, и спецификата на поетическата си образност, вече е налично и разпознаваемо име в актуалните литературноисторически списъци на времето. Книгите му от 70-те години обаче присъстват по-пестеливо в томчето от 2011 г. - само 6 са включените от "Внезапна възраст" творби, а от "Риза за ближния" - 12. С оглед на факта, че книгите на поета от "Очевидец на съдбата" насетне имат характер на избрано, е обяснимо присъствието им с по едно стихотворение в съдържанието на "Елегии и тържества". Това, което трябва да се отбележи и при този поет обаче, е отказът в представителната лирическа книга от двутомника да се включват текстове от дебюта - в томчето първата книга на поета "Априлски хълмове" е припомнена само със стихотворението "Провинциална закуска" (Донков 1970: 44-45; 2011а: 21).

Можем да си позволим да предположим, че селекцията, която някак отменя от следващо припомнящо публикуване текстовете от дебюта, специално при Калин Донков е свързана не толкова с тематичната уязвимост на стиховете, събрани през 1970 г. в малката книжка от поредица "Смяна"⁵, колкото с вероятното усещане за все още младежката им незрялост, макар още тук да се усеща онова, което ще се превърне в характерология на неговата лирика. В една своя статия, посветена на поета, Морис Фадел пише следното: "Най-отдалечен от опита на "тихата лирика" да излезе от "сантименталността" на модерната поезия, но и от "наивността" на социалистическата е Калин Донков. В традиционната ти-форма на общуване на поетическия аз със себе си той се самоопределя като съставен от "сплав сантиментална" ("Вероучение"), без да има предвид Шилеровото разбиране за сантименталност. [...] И все пак той е най-сантименталният сред "тихите лирици". Което според вижданията на Шилер значи, че е и най-модерният. Макар от гледна точка на поетиката да е най-традиционният. Стихотворенията на К. Донков, малко променящи се като теми и "образи", отразяват представата за поезия на образования човек без литературни интереси. Поради това той е най-популярният "тих лирик" - да си спомним само песента "Незабрава". Стихотворенията му показват школовка във формата, умение за намиране на най-подходящите красиви думи, толкова присъщото на средните автори балансиране между изненадата и познатото, при което все пак надделява познатото, макар и поднесено чрез изненади." (Фадел 2015: 277-279)⁶. В много отношения оценката, цитирана тук, съвпада и с моите представи за тази поезия. Важно е, струва ми се обаче, да се добави и това, че лириката на Калин Донков не само не се съпротивлява, но - напротив, някак дори работи в посока на възприемането ѝ като част от шлагерния евъргрийн в контекста на соцкултурата, за което, разбира се, допринася и високата популярност на онези негови текстове, които, ползвани за създаването на песни, се превръщат в музикални соцхитове, наизустени от поне две поколения. Няма как обаче да не достигнем до констатацията, че към днешна дата поетът Калин Донков не се изявява с новонаписани лирически текстове - книгите му от края на 80-те години на ХХ век до представителното томче от 2011 г. предлагат, при това без да се забелязва някакво особено промисляне на подредбата, само стари негови творби. С други думи - Донков очевидно е избрал да пренесе и в новия век образа, който читателите му познават от 80-те години на миналия век, т.е. и днес той не просто настоява върху образа си от вчера, но го предлага като единствен. Ако имаме предвид това, без да забравяме и така характерната, плътно следвана в десетилетията сантиментално-романтична линия в неговата поезия, бихме си позволили да открием особен тип диалог между заглавията на двете му книги от периода след демократичните промени - "Пази се от сърцето" и "Събуди ме вчера". (Само)дистанцирането от романтическата територия на по дефиниция чувствителното поетово сърце като демонстративно изговорен инстинкт за самосъхранение е последван от своеобразното затихване в съня, който има смисъл да бъде нарушен само ако завърне лирическият субект на поета не към днешния ден, а в едно недалечно време, макар и "вчера". Заглавието "Елегии и тържества" от 2011 г. някак потвърждава, макар и в по-обобщителен вариант, афинитетът му към почти манифестното по своя характер антитезисно конструиране в образността, на места дори оксиморонната природа на "сглобките" - както в озаглавяванията на творби и книги, така и в много от лирическите му текстове.

Един по-генерален и задълбочен изследователски поглед върху тези специфични за поезията на Калин Донков характеристики със сигурност би се изкушил да разчете през и чрез тях и цялостното интелектуално присъствие на поета от десетилетието на 70-те години на миналия век до първите десетилетия на новия век.

БЕЛЕЖКИ

1. Заглавието е знаково, защото с този текст, публикуван за първи път във втората книга на Калин Донков "Внезапна възраст" (Донков 1974: 36-37) през 1979 г., по музика на композитора Тончо Русев е създадена едноименната песен на естрадната изпълнителка Катя Филипова. Година по-късно песента вече е спечелила сериозна популярност у нас и в чужбина, излиза и самостоятелна музикална плоча на изпълнителката с такова заглавие. [обратно]

2. Книгата излиза в поредицата "Поколение" на издателство "Народна младеж". В тази поредица обикновено се появяват лирически книги на вече утвърдени поети, чиито имена литературните изследователи от епохата на социалистическия реализъм вече са "подредили" в група, вълна, поколение, представляващи някакъв етап от развитието на българската литература. Книгите от поредицата имат именно характер на избрано, а авторите им често са и премирани с някакви национални литературни награди. "Очевидец на съдбата" се открива със стихотворението "Черта", което пристига в тази книга от "Риза за ближния" (Донков 1977: 62-63) и включва три цикъла, побиращи общо 56 стихотворения от вече издадените до този момент лирически книги на Калин Донков. Циклите са озаглавени, както следва: "Отговорен за снега", "След огънчето" и "Ето я нощта". Всъщност точно след 1986 г. се появява и "Незабрава" (1987) - това е последната книга, която бележи присъствието му като поет в епохата на социалистическия реализъм. [обратно]

3. Това е първата публикация на стихотворението "Душа" в лирическа книга на К. Донков. Текстът отсъства от предишни книги на поета и е трудно да бъде точно хронологизиран без информация от автора. Но би било естествено да е публикуван в книгите му от 80-те, защото е факт, че още преди 1981 г. рок групата "Диана Експрес" записва и издава песен по този текст и по музика на композитора Митко Щерев. Песента, както и споменатата по-горе "Незабрава", се превръща в естраден хит и към днешна дата се счита за един от евъргрийните на българската популярна музика от епохата на социалистическия период. Въпреки усещането за някакъв особен тип дистанция на автора от точно този му текст през годините, той е включен в представителното томче "Елегии и тържества" (Донков 2011). [обратно]

4. Така например, появилото се в "Животът е последен" стихотворение "Европейска мелодия" (Донков 1986: 86), се появява в томчето със заглавие "Европейски романс" (Донков 2011: 45-46); в стихотворението "Бъдеще време" от книгата "Животът е последен" (Донков 1986: 40-41) стиховете "А накрая навярно ще умра от сърце/ от невярното твое сърце ще умра." се редактират като "А накрая навярно ще умра от сърце/ от студеното твое сърце ще умра. (подч.мое, Г.К.)" (Донков 2011: 64). От стихотворението "Дъждостих", идващо от книгата "Неизбежен човек" в пет строфи (Донков 1982: 18-19), отпада една строфа (Донков 2011: 65). [обратно]

5. Както е известно, заглавието на дебютната книга на поета - "Априлски хълмове", е по особен начин манипулативно. То създава очакването, че изборът е съсредоточен в толерирания, утвърден и вече изключително активно интерпретиран идеологически мотив "Април 1956 г.", но всъщност в едноименната творба, дала името и на книгата, става дума за Априлското въстание. Разбира се, все пак спазена и адекватна на времето е тематичната рамка, която се осъществява с творба на гражданска/патриотична тематика. Но с това си решение Донков е успял да се изплъзне от директното влизане в територията на партийната идеология и да си осигури "алиби", при което доминацията на тази творба, реализирана и чрез избора на заглавието на книгата, изглежда недвусмислена и оставя възможност за компромиси по отношение на другите текстове от дебюта, вгледани не толкова в героичното и изключителното време на социалистическа България, а в "ежедневното, често изплъзващото се от окото и душата", както отбелязва и авторът на предговора Иван Давидков (1970: 5). [обратно]

6. Според уточненото в началото на статията на М. Фадел, става дума за виждането на Шилер във "Върху наивната и сантиментална поезия", че модерните автори безвъзвратно са престанали да бъдат "наивни", т.е. произведенията им да бъдат реализация на Омировото единство между аза и света, и са "сантиментални", т.е. изпълнени с носталгия по това единство, изживяващи болката на разрива между човек и общество, природа и вещ, субект и обект. Цит. по Фадел 2015: 277). [обратно]

© Гергина Кръстева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2019
Гергина Кръстева. Лично и антологично. Автоантологични модели и персонални антологийни присъствия в българската лирика от периода 2008-2017 година. Варна: LiterNet, 2019