|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Глава седма Димитър М. Михайлов Лицеят: детето на Аполон
Сравнително щастлив и без ярки проявления на страх за поета е лицейският период (1811-1817), който има преходен характер за него. Той е съпроводен с известни опасения и дискомфорт от напускането на познатия свят на семейството, където Саша вече има изработени (успешни) защитни механизми. Това обаче не е носталгия - младият Пушкин напуска родния си дом, без да чувства съжаление, дори изпитва страстно желание за независимост. В началото на престоя е неуверен, нещастен и самотен поради неразвитата му способност за социализация, което е лесно разчетимо по неговото поведение - докачлив, параноичен и нападателен, той демонстрира своите "качества": "Самолюбието заедно с честолюбието понякога го правеха срамежлив, чувствителен, сърдечен, силно впечатлителен, лекомислен, остроумен и особено словоохотлив. [...] - спомня си М. С. Пилецки, надзирател в лицея, - но в неговия характер имаше малко постоянство и твърдост" (Грот 1911: 361). Близкият лицейски приятел на поета И. И. Пушчин свидетелства за фриволните прояви, (циничен) хумор и други провокации - реакция на нововъзникналите страхове: "Пушкин от самото начало беше много раздразнителен и затова не предизвикваше нашите симпатии [...] понякога с неуместни шеги и ненужно обидни думи сам се поставяше в затруднено положение [...] В него имаше смесица от излишна смелост и срамежливост, които - проявени не навреме - му вредяха" (Пушкин 1985, I: 64-108). С времето Пушкин (частично) преодолява страха от Другия и допуска околните до вътрешния си свят, за което свидетелстват няколкото приятелства за цял живот, които завързва. Рефлексия на този вътрешен процес откриваме в много от неговите стихове, като предпочитания жанр е "приятелско послание", а водещият мотив - вечното "другарство":
Не мога да не посоча и символичното "постижение", че той е единственият ученик, на когото императорът прави бележка за скандално поведение - според някои изследователи на 12-годишна възраст той "знае почти наизуст френската еротична литература" (Курт, Ланге 2008: 248). Общото впечатление от него не е по-различно и е резултат от осъзнатата му стихийна природа:
Ето и няколко примера по темата от персонала в лицея. Според А. И. Куницин малкият Пушкин е "замислен и остроумен, но крайно неприлежен", за Г. С. Чириков е "лекомислен, вятърничав, неизпълнителен, безрадостен", а картината е допълнена от думите на преподавателя Я. И. Карцев: "Много ленив, невнимателен и нескромен в клас" (Вересаев 1936, I: 67-69) (още по темата виж Грот 1899). Особеният му характер и знаците на страха, могат да бъдат разчетени и в литературните занимания на неговата "срамежлива муза" - лицейското творчество на Пушкин е лирично, като жанрово преобладават епиграмите, елегиите, а тематично - култът към любовта, приятелството и удоволствията. Някои от тези ранни за неговото творчество текстове са показателно експресивни и крайно хедонистични:
Вътрешните му страхове са прикрити зад серия от подобни литературните проекции на заявено/изявено епикурейско-хедонистично светоусещане, зад което обаче често се усеща сянката на тъгата и разочарованието от любовните тръпки и преживявания:
Чест лайтмотив са усещането на безизходност и мисълта за изгубеното детство:
В отделни текстове се появяват и (зачатъци на) екзистенциални въпроси за духовната свобода на личността, правото на свободомислие и волеизява. Особено любопитни са стиховете, в които Пушкин разсъждава за смъртта, като излага своята визия за нейното случване:
и демонстрира профетично чувство за неминуемата (пожелана) лична гибел:
В мащабен план този период балансира травматичните усещания от детските години в родния дом и посредством (не)съзнателните самоанализи на поета (както и сублимирането на страха в литературните му опити) първоначалният страх от социализация и интимност се трансформира в силно чувство за независимост и увереност в собствените сили.
© Димитър М. Михайлов Други публикации: |