Глава седма
АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН
Поетът в играта на съдбата

Димитър М. Михайлов

web | Страх по руски

Детството: светът на Саша

"Пушкин беше безсилен пред собствената си огнена природа."
П. В. Аненков

Генезисът на много от Пушкиновите страхове и комплекси, разгърнали се във времето от младежката страст към екстремни (агресивно-деструктивни) преживявания до вътрешните кризи и невротично безпокойство на семейния мъж, са неговите детски години (1799-1811). Малкият Саша няма щастливо детство, защото родителите проявяват студено и дистанцирано отношение към него, провокиращо негативното му (само)усещане. Това го прави объркано и саможиво дете, растящо със страх, че е пренебрегван и недостоен за обич - както от родителите, така и от връстниците, които му се подиграват, че е грозноват, закръглен и непохватен. П. В. Аненков отбелязва, че до седемгодишна възраст Пушкин не предвещавал нищо особено, дори напротив - със своята неповратливост, мрачност, плахост и отвращение към движението водел майка си до отчаяние. Тя го насилвала да тича и играе с децата, но настойчивите опити да го оживи приключвали с бягството на детето при баба му. Показателно е, че майка му не можела/искала да скрие предпочитанията към дъщеря си, а необичаният Саша се самоизолира в свой (вътрешен) свят, развивайки страх и подозрителност от/към света, демонстриран в неговото свръхчувствително и подчертано отбранително поведение.

През 1807 г. умира неговият брат (Николай), към когото е силно привързан, което допълнително затормозява раздразнителния малък Пушкин. Комуникативните затруднения го правят ленив, капризен, своенравен, невъзможен за контролиране, но също така и преждевременно развит, с усещане за самодостатъчност и с предпочитание към самотните занимания, като четенето на книги и мини-театралните "представления" с единствен зрител неговата сестра.

Детството е ключов период за разчитането на личностния профил на всяка личност, защото е време на формиране на характер, привички, вкусове и първи сблъсъци със света на реалността, провокиращи травматични усещания с неизбежни психологически отклонения в неговото бъдещо развитие. Не е изключена и някаква генетична предопределеност/обремененост - неслучайно Гросман нарича Пушкиновия род "метежен" (Гросман 1958: 7). В заключение по темата за страха у Пушкин в детството ще посоча, че той гради типичен (начален) профил на социопат, а "малките" му детски страхове са основата - ядрото, предопределило особеностите на неговото битие и вътрешен живот в последвалите години. В този план двата най-важни страхови фактора, възникнали през тези ранни години, са страхът от фигурата на жената и страхът от несвободата. Първият е породен от непълноценната връзка с майката, а вторият възниква поради сложните и конфликтни взаимоотношения с неговия баща - за семантиката им ще стане дума по-нататък.

© Димитър М. Михайлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2010
Димитър М. Михайлов. Страх по руски. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Димитър М. Михайлов. Страх по руски. Варна: Силуети, 2010.