Глава седма
АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН
Поетът в играта на съдбата

Димитър М. Михайлов

web | Страх по руски

В едно от многобройните си изказвания по адрес на личността и творчеството на Александър Сергеевич Пушкин, Ана Ахматова - известната руска поетеса, чието име е записано със златни букви в историята на руската литература на ХХ век, настоява, че "семейната трагедия" на Поета трябва да бъде табуирана, защото такова е било неговото желание. Да, но "Много от руснаците през ХХ век учеха - по-късно го четяха и в книгите и списанията, че Пушкин - "приятелят" на декабристите, е станал жертва на скрит план на режима, несвещен съюз, обединяващ Царя, тайната полиция и кликата на аристократите - конспирация, в която Дантес е хлапак или пък маша." (Витале 2000: 147).

Към днешна дата много нови - дълго премълчавани, факти от живота на писателя са добили публичност, в следствие на което са достъпни за коментар и анализ, като този интерес издава осъзнатата необходимост да бъдат оспорени и отхвърлени много неточности, клишета и откровени лъжи около случая "Пушкин", който носи най-висока категория елементи на алогизъм, мистериозност и... игра. Подобна неблагодатна мисия практически се изразява в припознаването и пренареждането на житието-мозайка на Поета, в която твърде много от необходимите елементи са липсващи, а наличните са често несъответстващи. Всичко това допринася да бъде подкрепена находчивата констатация на Дм. Мережковски, че "в цялата руска история няма по-тъжна и знаменателна трагедия от живота и смъртта на Пушкин".

Феноменът страх в биографията на руския творец има много проявления и в това няма нищо изненадващо - страхът е един от главните фактори в неговия вътрешен свят. Животът на поета (особено в "късните" периоди, условно обозначено) напомня пространство на средновековен готически замък (или роман) - с тъмни коридори, безкрайни лабиринти и ужасни тайни. Тяхното (о)познаване разкрива един мрачен, тревожен и самотен мъж - фото-негатив на бляскавия гений Пушкин. Именно предположението, че запознаването отблизо с "тъмните страници" (противоречиви моменти на падения, слабости и страхове) от неговата биография носи различно познание за природата на личността му, провокира да проследим битието му през филтъра на страха.

Изхождайки от факта, че той е преди всичко човек - със свои слабости и страсти, изразени в афективно-агресивно поведение и силни (авто-)деструктивни импулси, съм склонен да се съглася с Вл. Соловьов, че съществуват две напълно несъвместими лица на Пушкин: "две различни и несвързани помежду си същества: вдъхновеният жрец на Аполон и най-нищожното от нищожните деца на света" (Пушкин 1990: 15-40). Съответно биографията му се разпада на Пушкин-човека и Пушкин-поета, като "Първата може да се мисли като една вълниста линия, редица морални победи над себе си и морални падения. Втората - като една права линия, която върви непрекъснато все по-нагоре" (Бицили 2003: 308). Идеята за "моралните победи" е дискусионна, защото тя демонстрира ренесансова душевност - капацитет да съвместява крайни психологически характеристики и поведенчески модели, поради което в неговия духовен свят съжителстват просвещенският енциклопедизъм, хедонизмът, скептично-ироничният пародиен лудизъм, страхът и катастрофичността.

От една страна, Пушкин е "народният поет" - горд, пламенен патриот с гражданска позиция и с историческа проницателност. Освен това е свръхенергичен работохолик, лоялен и състрадателен приятел, остроумен полемист, творец със съзнание за просветителска мисия; личност, демонстрираща мечтателност, импулсивност и чувствителност в своя живот и слово. Другото лице на Пушкин не е иконично - мрачен, тревожен, самотен, самодостатъчен и склонен към уединение. Той е изпълнен с противоречия, страх и безпокойство, като поведението му в различни моменти на живота издава суета, своенравие, себелюбие, егоцентризъм, раздразнителност, невъздържаност, злопаметност, непристойност, самонадеяност, цинизъм, агресивност, честолюбие и други "качества". Също така има наклонност към неподчинение на властта и институциите, познат е като своеволен и непокорен (дори твърдоглав) бунтар. Понякога е обземан от чувство на безпомощност и потиснатост, като, за да прикрива своите депресивни състояния, става театрален. Към враговете си е (снобски) дистанциран, студено любезен, предизвикателен, гневлив, ироничен, недоверчив, мнителен, дори параноичен. В развлеченията е бохем, жаден за крайни преживявания - скандали, дуели и свади. Хиперактивен и силно сексуален - от еротичен до перверзен, в интимната сфера си спечелва славата на непредсказуем и легендарен любовник. Стихиен, вятърничав, фриволен, непостоянен и ревнив... все Пушкин.

Логично е да се запитаме как е възможно една личност да обединява едновременно желание за уединение, ескейпизъм (склонност към паническо напускане на стресово-травматично пространство), творческо бягство и публични актове на агресивно-арогантно поведение. Говорейки за противоположните знаци у поета, може би най-важният въпрос е дали маските на Пушкин са само две или е възможно да са много повече? За да бъде даден (мотивиран) отговор на въпроса успоредно ще проследим проявленията на Пушкин като личност и поет - двете различни лица на една и съща душевност, трепети и страхове, посредством документално-мемоарни източници (писма, спомени, коментари и др.) и много от емблематичните стихове на Поета.

Да се запознаеш с живота и творчеството на Александър Пушкин е амбициозно и предизвикателно в дълбочината си интелектуално начинание, но за да разбереш и усетиш играта "Пушкин" е необходимо много повече от биографични и литературни познания, защото както Н. Гогол предупреждава: "Я се опитай да уловиш характера му като човек! Вместо него ще изплува чуден образ, който откликва на всичко и не намира отклик само на самия себе си. Всичките му съчинения са пълен арсенал от оръжията на един поет." (Гогол 2007: 205). Отчитайки трудността и спецификата на темата, за да откроим най-важните лица на страхуващия се Пушкин, ще се спрем на генезиса и кулминационните прояви на страх в неговия живот. Във фокуса ще бъдат два от спорните момента в неговата по-късна биография - страховете на поета при пребиваването в Болдино в очакване на брака с Наталия Гончарова; и бракът - драмата, довела до трагичния дуел с Дантес. Разбира се, ще бъдат маркирани и по-важните, симптоматични сигнали на страха преди достигането до пика "Болдино", с цел да се покаже динамичното развитие на страха у Пушкин.

Подхождайки с идеята, че неговият страх е специфичен по природа, трябва да се отбележи, че страхът се превръща в неразривна част от духовната му биография. Причината е, че той е преди всичко екзистенциален и с външен/"чужд" произход, затова поетът вижда в него своята слабост - "Ахилесова пета", чието наличие го излага на опасности от различно естество. Възприемайки философията, че страхът е проверка за неговата личност, Александър Пушкин трансформира битката в игра в различни пространства - интимното, общественото, политическото и др. Чрез механизмите на самонаблюдението поетът анализира присъствието на страховите симптоми, след което се опитва да изгради вътрешна контролна система за потискане и съзидателно превръщане на (само)унищожителните импулси в личностно израстване. Подобно екзистенциално решение за справяне с проблема "страх" е част от духовния опит на страданието, което позволява да заключим, че страхът у писателя е от ренесансов тип.

© Димитър М. Михайлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2010
Димитър М. Михайлов. Страх по руски. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Димитър М. Михайлов. Страх по руски. Варна: Силуети, 2010.