ЕСТЕСТВОТО НА НЕЩАТА

Десислава Лазарова

web

Денят се раждаше трепетно сред възторжени розови сияния и ангелски песнопения, сред многогласен хор от светлина и птичи гласове, сред катедрала от светлина под озарения небесен купол.

А тя се нахвърляше на деня, сякаш е отвесна скална стена, която трябва да се изкатери с щурм.

С първите слънчеви лъчи.

Скачане от леглото, измиване, гирите, уредите, преси, коремни, душ, кафе. Скафандърът на дрехите, прическата. В осем вече бе на път.

От двете страни на пътя дърветата искряха, опиянени от новия ден, шумяха празнично с блестящи от росата листа, вееха утриннозелен хлад. Под тях избуяваха тревите, поръсени с макове и жълтурчета.

Eдно неродено дете й помаха край пътя, но тя не го видя.

В това време преглеждаше пресата.

В десет бе насрочено първото съвещание.

В дванайсет започна второто.

В два - третото.

В четири бе срещата с инвеститорите.

В шест с кредиторите.

В осем с партньорите.

В десет - делови обяд.

В дванайсет - разпускане в луксозна нощна обстановка пет звезди.

Едри пулсиращи звезди я заглеждаха, докато пътуваше обратно в тъмната си блестяща кола. Правеше си записки за следващия ден. Освобождаваше шофьора.

Една лисица се прокрадна в тъмното, пресече терасата, вмъкна се между завесите на спалнята й, скри се под леглото й и роди там своите лисичета.

На сутринта в спалнята вонеше противно.

Тя скочи още преди съмване, втурна се към гимнастическия салон, като пътем предупреди прислугата, че нещо не е наред в спалнята. Нямаше време да провери сама.

Навън вече се развиделяваше. На изток хоризонтът лумна в кървави отблясъци.

© Десислава Лазарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2014, № 3 (172)