|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ЕМИГРАЦИЯТА Димитър Коруджиев През март 2007 г. на кръглата маса по въпросите на съвременния български език, организирана от Националния дарителски фонд "13 века България", за първи път бе обсъден един проблем от огромно значение, свързан с българската емиграция. Стотици хиляди деца на наши сънародници, на български семейства, потърсили своя шанс в други страни и континенти, губят връзка с езика на предците си. А е трудно да се чувстваш българин, щом не говориш добре този език. Много от децата са родени в чужбина или са заминали в съвсем ранна възраст. Още по-голям е проблемът, ако са от смесени бракове. Но дори когато са били гимназисти или студенти при напускането на страната, опасността от постепенно забравяне на езика е реална. Зад граница вече съществува една "втора България", тя ще расте. И нейната връзка с родината започва от езика. На споменатата кръгла маса бе представен цветът на българската езиковедска наука. Специалистите показаха готовност да участват в решаването на проблема, оставен засега на родителите, да направят нещо. Но полето за работа е толкова обширно, че изисква целенасочена държавна политика. Ще са нужни поне няколко години, за да се родят идеи, да се осъществят връзки между България и нейните деца в чужбина, да се натрупа опит. Ако изобщо някой се заеме с това, ако го боли. Защото времето, когато тук ще учим малцинствата на български език, а втората и по-истинска България ще се слива бавно с другите народи, може би не е толкова далеч.
© Димитър Коруджиев Други публикации: |