Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2 ЮНИ 2004
web | Пред автогарата
Дванайсет по обяд е.
Сирените
и днес
почитат Ботев.
Сред воя им прокрадват се
и нотките на онзи баладичен вълк,
облизал раните
на както казват -
падналия за България.
А ние,
снишили се край масите,
като че се боим
и с мъничко да доближим
пространствата му,
високите.
Където се разсейват -
с кафеено-тютюневия дъх -
сапунените екшъни.
За да останат истинските бури там.
И главите,
готови за куршума
в името на Отечеството.
Поете,
защо не се изправим и замлъкнем -
за да не прокънти през тишината
и да ни шибне през лицето твоят гняв?!...
Сирените
и днес
почитат Ботев
сред сливащите се,
безлични шумове на клюките
под навесите и чадърите на Ларгото*.
*Ларго – централната площ в Разград.
© Дачо Господинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2008
Дачо Господинов. Пред автогарата. Варна: LiterNet, 2008.
|