|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ЕЗИКЪТ Е СИЯНИЕ ОТ СТАРИ ДУМИ", Димитър Боримечков
- Нашата цел беше, общувайки с колегите от "Литературная газета", да видим как се променя животът на руснаците, украинците и нашите сънародници - бесарабските българи. - Кои градове успяхте да посетите? - Посетихме град Москва, Гжел, Симферопол, Ялта, Одеса, Кишинев, българските села и градчета Краснознаменка и Благоево в Одеска област, Украйна, Твардица, Кортен, Кайраклия и Тараклия, в Молдова. - На какво най-много се зарадвахте? - Много се радваме на факта, че малките национални групи, каквито са българите тук, получават в периода на демокрацията и гласността възможност да съхранят своя език и своя корен. Възраждането на българския език означава възраждане на българската култура. - Ще има ли това пътуване някакъв литературен резултат? - Установяването на лични контакти между творците е много важно, още по-важен е литературният резултат. Ние видяхме много интересни неща, срещнахме се с много интересни хора и това неминуемо ще се отрази във в. "Литературен фронт". - Като писател, човек, който работи със словото, кажете какво усетихте в езика, на който говорим, в говора ни? - С радост и удоволствие забелязах, че българският език не е изчезнал, нещо повече, той дори се възражда. Това, че той се преподава в училищата, говори много. Това означава, че са създадени условия да се съхранява културата на българите, живеещи в Молдова. Говорът ви е много мек и приятен. - Както се вижда, Вие имате много приятели и колеги? - Ами и за това пътуваме, да се срещнем с хора, които обичат словото, колеги, които отдавна познаваме. Мисля, че неслучайно именно тук има чудесни поети, пишещи на български език, чиито имена са широко известни: Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров, Нико Стоянов, Георги Барбаров и други. За нас беше много приятно заедно с тях да участваме в литературни четения, в срещи с публиката. Техният български език е едно сияние от стари думи - звучат еднакво съвременно и ласкаещо слуха. Впрочем езикът е съхранен, съхранена е и българската традиция. Тези срещи бяха много мили, ние просто нямахме сили да се разделим. Но главното е в друго, че ние имаме възможност да се срещаме все по-често и по-често. - И в заключение... - И в заключение искам да споделя най-главното си наблюдение. Буджакските българи, макар и откъснати почти двеста години, две столетия, от старото отечество, са съхранили традиционните добродетели на българския народ. Те са работливи, почтени, с прям характер и по този начин се отличават от другите националности: молдовани, гагаузи, украинци, руснаци, с които живеят редом. Те се отличават с това, с което ние, българите, се отличаваме където и да попаднем по света. Именно затова аз отправям към тях слова на признателност и уважение.
© Димитър Боримечков |