ДОБРОТАТА, КОЯТО ОЧАКВАМЕ УТРЕ
(Разговор с естрадния певец Бисер Киров)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Известният естраден певец Бисер Киров е очакван гост в много държави по света. Неговите песни са лирични, пропити с дълбока вътрешна емоционалност и висок граждански патос. Удостоен е със званието "Заслужил артист". Изнесъл е стотици авторски концерта в повече от 30 страни. Спечелил е признание на популярни естрадни форуми в България и в чужбина. Оставил е зад себе си голям брой дългосвирещи плочи.

Преди години Бисер Киров гастролира и в Молдова, което бе възможност да го поканя за разговор.

- Господин Киров, Вие и Вашата група за първи път изнесохте концерт в Тараклия. Сред зрителите бяха руси и украинци, молдовани и гагаузи и ваши сънародници - българи.

- Това е първата ни среща с така наречените бесарабски българи. Те "хортуват", когато говорят. Но аз никога не съм имал лични срещи с тях като публика. И ето една такава огромна публика, която срещнахме тук в Тараклия...

Доволен съм от начина, по който те реагираха на песните, които им предложихме, от интелигентността на вътрешната музикална настройка, даже от певческите им възможности, които ме изненадаха. Аз мога да кажа, че такъв певчески концерт не съм имал до този момент.

За мен е приятно и това, че тези хора ме приеха като близък човек, като роднина, като свой. И съм благодарен, защото на всеки му е необходимо да усети близостта на човека, който има доверие в него, който се гордее даже с него и с когото му е приятно да бъде заедно. И просто би ми се искало да имам в бъдеще още срещи с тези хора.

- Вие сте певец-интернационалист, пеете песни на разни езици?...

- Да. Аз не знаех, че концертите ми ще бъдат пред толкова голяма българска публика. Аз съм, може би, най-интернационален от всички български певци, защото пея на немски и испански, на полски и английски, на руски и на още пет-шест езика. И по принцип навсякъде, където съм бил, съм пял на езика на страната, в която се намирам.

В моя концерт тук в Тараклия аз пях само "Дъжд" и изпях няколко песни, които са от моя типичен български репертоар. Това са мои песни по стихове на Димитър Методиев. С неговата поезия се запознах през 1981 г. С нея ме свързват най-хубавите ми творчески години. И смятам, че това е поетът, който духовно най-близко е успял да отрази моите претенции за точност на израза, за тематична обусловеност на стихотворението, въобще е могъл да изрази мен чрез своите думи.

Вероятно и с Андрей Дементиев е абсолютно същото. Той е руски, ако мога да кажа - Димитър Методиев, който има една музикалност на езика, една точност на израза. Освен това, един много ярък финал. В него всяка тема се развива по много точен сюжетен модел и завършва блестящо. А за песента това е най-важното. Тя трябва да казва нещо и да учи на нещо. Песента е онзи педагогически модел, който трябва да влияе на хората, които са в залата. За мен Андрей Дементиев е един от великолепните песенни поети.

- Вие дойдохте с добро, с любов към хората, но преди концерта бяхте малко изнервен...

- Да, бях изнервен затова, че ние много късно разбрахме, че трябва да се срещнем с българска публика. Но въпреки това аз съм убеден, че ние дойдохме с добро и уважение, с любов към хората и направихме всичко възможно - аз и моите колеги, те да бъдат доволни. Надявам се, че сме успели; ако не сме успели, оставяме възможността следващия път да се реваншираме.

- Какво от ваша страна бихте пожелали на тези хора, които живеят тук?

- О, много са нещата, които аз бих могъл да пожелая и ми се иска да пожелая... Най-важното преди пожеланията е радостта, че съм ги срещнал, че има защо да им се радвам. Радвам се на ведрите, радостни и весели деца, на умния поглед на стари и млади, на тяхната емоционалност, която е много характерна за българина въобще. Бих им пожелал повече срещи с българския език, с българската култура, по-близко запознаване с източниците или изворите на тази култура, с повече деца, които да говорят по-добре български. И по този начин да имам възможност да им пея песни, които те ще разбират.

Желая им лично щастие и много любов, а любов значи доброта, означава светлина, това, което всеки един очаква утре.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.