Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ПАМЕТ НА П. П. СЛАВЕЙКОВ
Един от малкото, които своя дял
от скръб понесоха на тоя свят с величье
- той бе самотен жрец на своя идеал...
Тълпа
го с лаври не обкичи.
Дух, в свойто рвение бездушни вред видял,
той беше твърде горд, за да го тя обича,
- но, глуха към това, що живий бе създал,
пред
мъртвий тя ще коленичи.
Ще чуем ний слова на лицемерна дан:
изгнаник, родино, ще бъде той прибран
от теб... от празненства защото имаш нужда!
И без да пощадиш поне като завет
презрението на прокудений пое,
ти свой ще го зовеш - остала нему чужда...
30.V.1912
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|