Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
TRISTIA*
I
Обичам бурний порив на морето,
кога смущава нощем с тътен глух
далечните простори и сърцето...
Уви! той често спомня моя дух.
Обичам светлий кръгозор небесен,
под който пеят в утринний въздух
безгрижни чучулиги страстна песен...
Ах! той напомня нявга моя дух.
ІІ
Безкраен ден... Зари и все зари
и нийде сянка в знойните простори
о Боже! Но духът се умори
и ето вече сън ще го обори.
Безкраен ден... Не ще ли свърши ощ,
та най-подир духът да поотдъхне?
Аз искам тъмний свод на глуха нощ,
а струва ми се, няма да се мръкне!
ІІІ
Аз скоро ще умра... Животът тури
в духа ми смърт: тревога и тъга.
Зарийте ме, другари, на брега -
че моят мир е, дето има бури.
Но паметник не слагайте над мен -
че стига ми товара но живота!
И стига само кръстът на Голгота
да сочи моят гроб уединен.
И нека там при мене да намират
покой последен морните вълни
в печалний час, когато се стъмни -
и да въздиша вместо мен зефирът...
* Тъжни песни (лат.)
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|