Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИХОТВОРЕНИЯ
Nescio quid flebile.*
І
Увехнал лист, отбрулен от дървото,
отвя го вятърът и той прилепна
на моите гърди.
Сърцето ми, покрусено в живота,
прие листа до себе си и трепна.
Еднаква участ ги сроди...
ІІ
Попитах розата: "Защо посърна
ликът ти румен?" - розата отвърна:
"Защото цъфна веч. - Но що уби
сърцето в тебе, кротко тя попита,
защо е то с тъга и мрак пропито?"
Казах й: "Розо, то люби!"...
ІІІ
Съмнение да опусти небето -
безверникът ще вложи друг кумир;
залутан кораб да блуждай в морето -
до търсен бряг ще стигне най-подир;
зловеща нощ да сключи с мрак зенита -
ще дойде утро, грейна-щат лъчи...
Но таз тъга, в духа ми що е впита,
уви, кое ли може отлъчи?
* Не знам нищо тъжно. (лат.)
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|