RICORDO *
(30.IX.1908)

И как-то странно было верить.
И как-то страшно было ждать...**

Последният акорд - последната вълна
разля се вихрено над морното пиано...
Така разлива се в струи сребро и пяна
морето в бурна нощ под лунна светлина.

Що бяха тия звуци трепетни и стрестни?
На закипял живот ли вдъхновений зов -
или послидний сън на първата любов,
с тъга пробудена в нов чар да се захласне?

Що бяха тия звуци? - В моето сърце
разнесоха се те, копнеющи затишье...
Аз виждах, шеметен, на белите клавиши
в трептящий полумрак две призрачни ръце.

Тя тихо ме погледна, тихо кат въздъхна.
О вяра на дете!...Неверник в любовта,
аз исках в тоя миг от бляна на смъртта
живот да сътворя и в него да отдъхна.

Не беше ли това най-светлият ми ден!
В неясния копнеж на таз душа приветна
не бе ли то завет за щастье беззаветно!
Не бе ли то молба! Но аз стоях смутен.

Тя чакаше обет - единствен и последен...
и аз не се заклех! Надвит от тайна власт,
настръхнал - аз мълчах... защото призрак
                                                              бледен,
аз знам отде слетел, стоеше между нас!

**
И някак странно бе да вярваш.
И някак страшно чакането беше... [обратно]

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.