Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
REFLUUM *
Всред бели пеперуди
копнеюща и бледна
отново иде пролет
и топла е нощта;
душата ми се буди,
за скръб отново жедна
и ангели се молят
на нейната мечта.
И ето аз се връщам,
от спомени магесан
към светлата измама
на миналите дни -
и взори аз обръщам,
молитвено унесен;
ала, подирил храма,
намирам съсипни.
Зад линия тополи
в сияние далеко
зорницата мре бяла
на руйно тъмен здрач;
душата ми се моли,
въздъхваща полека,
като дете заспало
след уталожен плач.
Но в горестна разлъка
поема тъжно-страстна
ми шепотно вещае
неизразимий рок -
и, в съзерцана мъка
сияющ, кротко гасна,
защото любовта е
разпятие на бог!
* Завръщане (букв. "течащ в обратна посока" -
лат.) [обратно]
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|