Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
QUO
DIVERTUS ABIS? *
Virg. Aen
І.
О как е тиха тази лунна нощ:
не трепва лист, ни ветрец лъхва -
и ето всичко вече в сън отдъхва...
Душа! Ти само не почиваш ощ.
А де настръхнал твоят блян витае
в просторите на чаканий покой?
Защо най-сетне не заспи и той?
Ах! да, ти чуваш - нещо пак ридае...
ІІ.
Снегът се сипе кротко и без шум,
снегът се сипе както цвят от вишни
и стели нивите край полский друм,
където грачат гарваните хищни.
Снегът земята в бяло премени...
Дали е той венчалната й роба,
прикътана за най-щастливи дни,
или саван - да я обвие в гроба? **
* От кого разделен заминаваш? [обратно]
** Втори вариант на стихотворението "Снегът
се сипе..." е поместен в Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам.
Съст. Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. София, 1910, с. 289-293.
II.
Снегът се сипе кротко и без шум,
снегът се сипе като цвят от вишни
и стели нивите край полски друм,
където грачат гарваните хищни.
Снегът земята в було премени...
Дали е то венчалната й роба,
прикътана за най-щастливи дни,
или саван - да я обвие в гроба? [обратно]
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|