PER ME SI VA NELL ACTENO DOLOR *
                                                            DANTE

І.

Ний страдаме - и затова ний любим...
О, жажда на преситени души!
Ний вечно търсим туй, що вечно губим,
неверни - с вяра да ни утеши.
За милост ний приключваме ръце -
че върху нас плющи съдбата с бича
и чезне в скръб самотното сърце.
Ний страдаме... А кой ще ни обича?

ІІ

Сънувах я венчана с мирт и рози.
Завзряна в безприютний кръгозор,
тя тихо ронеше листа на лилий
и шепнеше едвам: Прости, мой милий! -
беседваща си в таен разговор.
Тя беше бледна... В сиротний й взор
надежди мряха, късаха се струни;
тя чакаше Смъртта да я целуне
беседваща й в таен разговор.
Сънувах я венчана с мирт и рози.

ІІІ

Керван от сенки... Де отиват те,
без път упътени из глухи степи?
Те лутат се и денем, и ноще
и може би отдавна, че са слепи.
Без ехо глъхне слабият им зов
и в треперящий студ се чуят вопли -
не търсят ли те искра на любов?
Но може би - и тя не ще ги стопли.
О, спомени! Умрете на леда,
защото няма слънцето да светне:
то би огряло кървава следа...
Привет на вази, рожби безприветни.**

** Втори вариант от 1910 г. - "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам": "...Привет на вази, сенки безприветни." [обратно]

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.