METAMORPHOSA

Велик и безответен час трепери
над съсипните на човешкий дух:
сред мрака рухнаха старинни вери,
умряха богове... Светът е глух.

Пространствата наострят сънен слух:
помръкнали слънца, звезди, химери
отхождат шумно в своя път - и звук
в изподнята отключва тайни двери.

Ще стане чудо! Погната в нощта,
душата ми кат чайка безприютна
зове... Нощта е кобна и безлюдна.

По дирите на смелата мечта
тя преминава някаква преграда -
душата. Но лети ли, или пада?