* * *

Когато девствена, в смущенье свела взори,
ръце подаваш ми и в ням въпрос стоиш -
услушана в това що нам скръбта говори
                                нима се ти боиш?

Дете! Благослови часа, кога треперя
и чакам сенките на прага на нощта:
аз диря в теб оназ, що няма да намеря,
                                защото е мечта.

И ти не се плаши, че в странното мълчанье
аз гледам без възторг девический ти сън:
тъй призраци пред мен минуват развенчани
                                и глухо е навън.

Дете! Склони глава пред тез що не очаквам:
те бяха преди теб, при тях ще бъдеш ти -
рой мили образи, които аз оплаквам
                                в разбитите мечти...