Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕОРГИКА
Навън е зима. В глуха самота
липите свеждат натежняли грани.
Снежинките прехвъркат разиграни
и няма звук: издъхнал е света!
Навън е нощ. Притворен в свойта стая,
притворен сам меж четири стени,
аз тихомълком в тиха скръб мечтая
за други нощи и за други дни:
- за дни, когато пладнята е жарка,
кога разлива се обилний пот
и кръшний смях на младата жетварка
и с песен се събира златний плод;
- за нощи, га луната се усмихва
и в ведрий здрач из морните поля,
където неуморний труд утихва,
скрибуцат натоварени коля...
Тогаз трепти сърцето на народа
със трепета на зрялото зърно
и благославя майката природа -
и вред полъхва мирис на сено.
Ах, тия дни на сбъдната надежда!
Ах, тия вечери на сладък сън! -
Къде са те? Помамен взор поглежда
в прозореца, но зима е навън.
За тях, за тях аз чезна и бленувам -
га пламъчето весело играй
в камината... И почвам да сънувам.
О, нощи без начало и без край!
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|