ДРУГАРИ

Когато сенки стели морний здрач
и погледи, прибулени от плач,
подигат се последний луч да зърнат -

неволно нещо трепва в моя дух
и спомням си за тез, що бяха тук,
за тез, които няма да се върнат!

Във стаята е тъмно, аз съм сам...
А де са те сега? Не знам! Не знам!
Местата им са празни и ги чакат.

Напусто: всеки хвана своя път
и само аз остах на кръстопът
да се озъртам в дебрите на мракът.

Заглъхна в миналото братский зов
и веч забвене мята чер покров
над светлий лик на моите другари.

И сал една замлъкнала уста
трепти да възвещай на вечността
какво цветущия й блян поквари.

...О, в скръб недоизречени слова!
А мигар тъй отдавна бе това,
в което днес не диря и разтуха?

Те минаха като насън пред мен -
другарите... И питам усъмнен:
нима наистина те бяха тука?

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.