Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
O mio dolor *
Да можех аз да плача - бих оплакал
блена, чието сбъдване съм чакал
и който отлетя;
да можех аз да пея - о, изпял би
нечута песен за ония жалби,
духът ми що видя.
Но моят пай е да тъжа безмълвен.
Ох! Участта немилостива първен
сърцето ми срази,
за да не пъшка в болките големи...
Страдая аз, а пък езикът ням е,
очите - без сълзи!
ІІ
Вълни, лудейте! Яростни от злоба,
с рев зловещ и ненаситна страст,
вий тласкайте безмилостно към гроба
онез, що гробът тласна къмто вас!
Правете бездни! В тайните подмоли,
ужасни примки дито се ломят
и толкоз кораби, и толкоз воли -
вий бийте вашта пяна, ваший яд.
И нека в огнен порив да въздъхне
морето бясно, лудост що обзе.
Напразно всичко... Тази буря глъхне
при бурята на моето сърце.
ІІІ
Стихиен беше вчерашният лъч
га мълниите пореха небето
със грозен трясък и с ужаси - сърцето
и мрака - с лъч.
Но, вижте, днеска слънце пак прежуря
през чистия лазур на ясний ден
и злобний порив днес е усмирен -
До нова буря!
ІV
Кога се взра в праха на моя блян,
душата ми бои се да въздъхне.
Въздишката, тоз вятър, ще го лъхне
и ще го види разпилян!...
* О моя мъка...
© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.
|