CREPUSCULE D'AMOUR *

І.

Ти мерна ми се в тихите мечти
на морний здрач задумчиво прекрасна
и закопня в томление неясно
алеята на мойте самоти.

Прощалний слънчев луч едва угасна
в румянина, въздишка що смути
и ти огрея... Но коя бе ти?
Душата ми погледна те безгласна.

В тъмите горко зарида струна -
защото те душата ми позна,
о Непозната...

                   Близка и далечна,
ти чакаше очаквана пред мен -
вечерница на отходящий ден,
минутен призрак и виденье вечно.

ІІ.

Ti chiamero Maria...* *

Която и да бъдеш, дева бляда,
възлюбена в разлюбени мечти -
Мария ще те нарека, че ти
безплътното ще въплотиш да страда.

Ще те введа таинствена и млада
в покоите на бурни самоти
и там духът ми ще ти възвести
завет на огорчената наслада.

Със тихи и молитвени слова
тогаз Мария ще те назова:

защото ти си краят, о Зачатье
на смърт и на любов - безсмъртний край;

защото веч душата ми ридай
в подножьето на кърваво разпятье.

ІІІ.

Ah! vieni...* * *

Как хубави са твоите очи!
С тъга самотният ми блян наднича
и се оглежда в тях.

Но що мълчи
душата ти, която ме обича?

Берилов заник над безбрежна степ -
така е руйно томна твойта младост.

Дете! Ела в нощта да търсим с теб
залязлата и неогряла радост...

ІV.

Moritura * * * *

Смъртта те чакаше на своя вечен праг,
очаквах те и аз възрадвана и тъжна -
но ти не идваше, макар че беше длъжна,
макар че бе разцъфнал огненият мак.

Във безконечна нощ след безначален ден
смъртта те чакаше, мечта невъплотена -
но ти не идваше... В безсмъртие родена,
ти бе далеч от нея и далеч от мен!

И беше тъй разбита моята душа,
и беше тъй печална тихата ми радост...
Ах! чезнеше по теб ридающата младост
и любовта, що сам не знаех как да утеша.

** Ще те нарека Мария... [обратно]

*** О, ела... [обратно]

**** Обречена на смърт [обратно]