АСТАРТЕ

Къде ме водиш, хищнице любов?
....................

Тя чака ме усмихната и мирна,
разкрила в призиване млада плът
и носи се над нея дъх от смирна...
Тя чака ме усмихната и мирна -
чудовищен се пули в мен грехът!

Аз всичко мога! Ще я обладая
и няма никой, никой да ме чуй:
в прегръдките позора ще притая...
Аз всичко мога: ще я обладая -
но що ще стане с нея после туй?

Дете, прикрий се в гънките от свила.
Уви! защо не бе ми ти сестра
без грях да те целуна: тъй си мила...
Дете, прикрий се в гънките от свила -
и не ме гледай тъй, че ще умра!

Тя чака ме и впива поглед страстно,
разперила ръце като крила
и в ожиданието по-прекрасна...
Тя чака ме и впива поглед страстно,
мълвейки с глас таинствено: "Ела!"

........................
Къде ме водиш, хищнице любов?