ИКОНОМИКАТА КАТО ХУМАНИТАРИСТИКА

Вихрен Чернокожев

web

Уважаеми проф. Балцерович,
Ваше Превъзходителство,
Уважаеми акад. Съботинов,
Дами и господа,

През погледа на литературоведа книгата на Витолд Гадомски “Лешек Балцерович” (Издателство “МаК”, 2009 - прев. от полски Деси Попов) е образцова литература на факта отвъд фактите. Документален роман, който гради ново познание за полския път към нормалността. Защо твърдя, че тази книга, която с лекота може да бъде жанрово определена и като репортаж, и като биография и автобиография, и като мемоар или популярен учебник по икономика, всъщност е документален роман, съдържащ поне още няколко документални романа? Не само заради многожанровостта. Творбата на Витолд Гадомски, която не търпи чекмедже и етикет, опира в различни нелитературни познавателни полета: философия, психология, социология, логика... Освен с големия си обем тази книга се отличава и със своята полифоничност, близка до романовата. Специално внимание тук заслужава напр. използването на елементи от сценарната техника и визуалните ефекти на киноезика.

На италиански името на романа произлиза от novella. Което според специализираните справочници ще рече “разказ за поучителни събития”. Книгата на Витолд Гадомски е разгърнат документален разказ с множество сюжети и наистина поучителни (особено за страните в преход), понякога неочаквани, събития. Водещото събитие тук е преобразуването на икономическата система, нелекият път на Полша от социалистическо централизирано планово стопанство към твърдите правила на социално пазарно стопанство.

Проф. Балцерович, за когото не само Европа говори като за най-забележителния след папа Йоан Павел II и Лех Валенса поляк, пое историческото предизвикателство да измъкне Полша от “цивилизационната дупка”, отрязвайки опашката на социалистическото планово стопанство отведнъж, а не на части. Използвайки в скрит цитат този афоризъм на Лешек Балцерович, нека отбележа: тъкмо на склонността му към афористично мислене, в което се утаява пречистеното злато на мисълта, се дължи и кристалната яснота на идеите в “Плана Балцерович”. Ред други европейски постсоциалистически страни опитаха да приложат “Плана Балцерович”, който - кой знае защо беше наречен с плашещото име “шокова терапия”, но колко от тях успяха? На България не й достигна и още не й достига ускорение, решителност, смелост да преодолее капаните на фасадната демокрация.

Лешек Балцерович и малцината негови съмишленици успяха, защото предизвикателно повярваха, че могат да направят от социализма капитализъм, т.е., че знаят как в точното време и на точното място - тук отново навлизам в афористиката Балцерович - рибената супа може да се превърне в аквариум със златни рибки. В реалния живот това изглежда абсолютно невъзможно, но колкото по-невъзможна е една идея, толкова по-привлекателна е тя за инакомислещите.

Радикалният обрат в цялостната икономическа система не е революция с оръжие, кръв и насилие, а интелектуална революция. Несвоевременен драматичен риск. Но и грижливо концептуализиран риск, които знае как в явления, характеризиращи се с нетрайност и непредсказуемост да осмисли трайното и предсказуемото в живота на много хора. Това, което и днес по света продължават по инерция да наричат “полско икономическо чудо” не е никакво чудо, а точно, ясно и конкретно пресметната в условия на задълбочаваща се криза реформаторска дързост. Рационален избор, далече от “символната политика”.

Книгата на Витолд Гадомски всъщност е повествование не само за полския преход, за изпреварващата смяна на икономически програми, а за възвръщането към изконни човешки ценности. Пазарното стопанство нагледно показва не само по какъв начин работи реалният свят, какъв е всекидневният живот на парите. Пазарното стопанство в края на краищата разширява територията на свободата и истината. Пазарното стопанство има свой принос в изграждането, опазването и развитието на свободните хора и свободните общества. Там политическата свобода е невъзможна без принципите на икономическата свобода. Книгата на Гадомски откроява ясно хуманитарния, нравствения смисъл на икономиката в живота на съвременните общества. От друга страна, всекидневно проверима истина е, че икономическата криза всякак е и пропадане в хуманитарна криза.

Животът и делата на Лешек Балцерович през погледа на Витолд Гадомски дават отговор на един наистина много актуален въпрос на въпросите: Защо едни страни са богати, а други бедни? Индивидуалната свобода на пазарното стопанство все още неудържимо плаши масовия постсоциалистически човек, който предпочита затвореното мислене в наготово спуснати схеми, измамната сигурност, равенството на държавните регулации. Свободата да избираш беше решена у нас в полза на тиранията на статуквото.

“Лешек Балцерович” на Витолд Гадомски е книга за високата цена на индивидуалната интелектуална свобода. Свобода, която категорично не се съобразява с “доминиращите нагласи и мнения”, но която активно работи за промяната им към разумни за цялото общество решения. Свобода, която знае как да не бъде заложник на властта. А цената наистина е висока и твърде често нейното име е сам срещу всички. Срещу всякакви клишета на обществената мисъл, чийто обикнат рефрен и у нас е “народът никога не греши”.

Сигурно скоро ще забравя лица, хроники, цифри и факти от книгата, но със сигурност дълго ще помня последната 356-а страница. Демонстриращата пред сградата на Полската национална банка тълпа налага с тояги кукла с образа на Лешек Балцерович. А той, поглеждайки през прозореца, се усмихва иронично, вярвайки, че има какво още да свърши в Полша.

© Вихрен Чернокожев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2004, № 7 (116)

Слово на премиерата на книгата “Лешек Балцерович” от Витолд Гадомски, София, 29 юни, 2009 г., Тържествена зала на БАН.