Тя пише от негово име. Как се пише име тогава...
Ето. Тя: (А как ноздрите, които не миризливят цвета,
ще разберат божието чудо?
О, светловзрачни зениците твои пъстреят в искри.
И устата, която не присмуква сладкото в доволна слюнка
вкаменява лигавицата.
И трепетите на връхчетата (обезлистените дървета са
им противоположност) утежняват слоговете със своето осмогласие
както и виделината приижда от Теб.
Е, девойко, прийди към мене. "Положи се леко."
Срамът, който ме обхваща е детският срам преди Причастието,
нека ме болят стъпалата тогава.
Нека се ... от вървежа на душата ми към теб.
Искам да сме твърде чисти и тихо да е...
И когато блудствам със словото се защитавам от Теб,
...а ето: "искам ли момиче като Теб?")
И боли я мъртво(то).
("пишейки от негово име
става все по-малка";  все по-чуплива.)
Искам ли момиче като Теб?. ("тямълчинепише!").
и надрежда безполови числа:
("а не може да смята",  от Числ. 1:2; 5:2-31):
и тогава (върху) почва: пише цифри...

© ВБВ
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2000, № 10 (11)

Други публикации:
Литературен вестник, № 32, 1999.