РАЗЛЪЧИЕ

Гащите ми бяха някъде наблизо,
знам ли в суматохата де се запиляха;
денят залязва, само съм по риза,
тя ли да ми бъде голодупска стряха?

Очилата си оставих върху нощно шкафче.
И тях ги няма, ще се слепотя на тръгване;
ти спи, не си прави излишното масрафче,
да дириш моите неща, обръгнал съм

да ми липсват; някак си ще се оправя,
ще налучкам даже копчето на асансьора,
а кога да хвана точния трамвай, се бавя
да му помня номера, какъв ли ми е зора?

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2011, № 5 (138)