ПОДЗЕМНА ПЕПЕРУДА

Една подземна пеперуда с алчността
на иманяр, бъхти чело под нозете ни.
С крила копае рудата на вечността -
да стори място за телата ни преплетени.

Витай из погледи и преспи смях насипвай!
Нечестиво влизай ми в сърцето и под кожата!
Чезни у себе си! На рамото на друг похлипвай!
Приеми и мен – неедносъщ и всевъзможен!

И пожелай ме пак и пак, за да усетим,
че сме от плът уханна и възторжена все още!
Виж, на потта ни бисерите слети,
как лакомо звездите кълват като кокошки!

Оная фльорца, риещата пеперуда-арахангел,
пъстрата ни случка дебне долу с ей-таквиз очи -
от езиците ни пламнали, кръстосаната пандела
между крилата си за Хелоуин да окачи.

Опипвай въздуха! В кюшето планетарно ме причакай!
В хралупата от шепи да притулим на тиктакането ехото.
Не го харчи за друг и мен върни, ако съм друга някъде -
от идното неумолимо, да измолим днешноватост крехка.

И пожелали се, за кой ли път, да се присетим,
че сме от кал димяща, но от сгур далече още!
Виж, по гърдите ти звездите се сипят на пайети,
а раменете ми обкичват с еполети нощни.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)