Човечество блудно и жадно за кръв,
превърна ни всички в отломък от грях,
аз често се виждам, превръщам се в стръв
на жадни завистници..., няма от страх,
в съня си дори неспокойна и бледа,
се стряскам от злоба, предчувствия зли,
денят ме очаква, но в мен се заражда
тъга безпричинна и бликват сълзи,
изпиват очите ми, правят ме слаба,
напред да вървя и от силата в мен
да дам на света и през мислите мои
от чернилката мрачна да блесне
роден моят огън изгарящ, не от похот първично,
а от вяра в живота и не изкупление
да заплащам за грях, вече минал, предишен,
а да дам на света, да намери спасение...