Потъпкваха ме дълго... Не успяха
доброто в мен да извлекат,
че да поглеждам сляпо на съдбата
и дните ми безлично да текат...
Оставих ги зад себе си и чаках,
различна бях и винаги сама,
намразих обичта и клетва дадох,
че роб не съм покорен в любовта!
След мен жестока стъпваше съдбата,
следеше ме с изцъклени очи,
отхвърлих я и нея и заплаках,
самотна бях, а толкова боли...
Смъртта ли да жадувам? Не...Не знаех,
почувствах се дълбоко наранена,
но няма да пълзя и да се моля,
честта ми още в мен не е сломена!