|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАСТРОЕНИЕ
web | Дар
Заключих яростта в кристална рамка,
дълбоко закопах и добротата в мен,
реших реалността да бъде съдник
на всеки бъдещ и различен ден.
През криво огледало гледах всичко
и черен ми се виждаше света,
надежда чувствах, искаше да влезе
през мислите ми, сплетени в една.
Отхвърлих я, жестоко я изпъдих,
затвори се кръга, но вътре в мен,
тя като будно пламъче гореше
и светеше на делничния ден!
Разбрах, че да съм друга полза няма,
съдбата ми шептеше с кръвен зов,
че символите два ще следвам само,
за да се боря - вяра и любов!
© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Дар. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Теодора Вълева, Дар, 1999.
|