Когато разбереш, че времето изтича
през пръстите ти сякаш и не можеш сам,
да го възпреш и върнеш се назад за малко,
от грях изтръпваш, свиваш се от срам...
Над миналото власт не ти се дава,
земята се върти и с този зов,
едно запазва, друго отминава,
но животворна капчица любов
в гърдите ти се блъска, изход търси,
душата ти се гърчи, в жажда съхне,
но дай й това, та то й се полага,
побързай братко, инак ще издъхне...