Да презреш суетата е нещо велико,
независим да бъдеш, след теб да крещят,
че си луд и забравяш морала измислен,
но да следваш избрания, твоя си път...
Повдигни рамене, не от страх се живее,
с пълни шепи греби от съдбата и знай,
че единствен когато се чувстваш сред други,
то намерил си земния личностен рай!
Ти си грешник, но грешен е целия свят,
често викаш, падаш, сещаш покров
на злокобната участ, на подлия страх
и не сгрява те нищо и няма любов...
Изправи се достойно, ръце протегни,
поеми от съдбата безценния дар,
всичко лошо презри и назад остави,
за да знаеш, че сам си на теб господар!