Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

web | Дар

Когато денят те разбуди и мрачен
погледнеш и чакаш сънят да се върне,
отчайваш се, тръпнеш, че всичко е реалност
и търсиш ръка да те сгрее, прегърне...
Но празно е вътре в душата ти млада,
кръвта ти се блъска и жадно крещи,
изгарят от срам и в измислена клада
се гърчи страхът ти и тежко мълчи.
Какво ли очакваш, животът минава
ще падне скреж бяла над буйни коси,
вечност няма за нищо и то не остава,
издигни се сам първо над твоите очи!
Прокълни суетата, разчупи огледало
и парченцата остри така разпръсни,
че когато поискаш в едно да са цяло,
все да има частица да липсва, гори...
А когато откриеш я после отново,
ще усетиш дълбоко съдбовен покров,
че парченцето малко е трябвало само,
за да блесне над всичко и твоята любов!