О,
тази вечна старческа пневмония!
- премита паметта, запушва носовки,
плеви грижливо думите - от корен;
изпраща като съвестна чиновничка
еврейски знаци, руни русокоси
в един и същ невидим крематориум.
О, цъфнала на храсти е склерозата!
- примамва птицевидни йероглифи
и сладкопойни славееви рими.
В напуснатите клетки мозък
едва личат куришки от мастило
по празните гнезда на синонимите.
Но всъщност няма никакво значение
агония или бегония те свършва,
когато Безсловесният убиец
издърпа от езика всички речници,
склоненията скърши
и го върже
- по-мъртъв от отмрелите езици.
Но тялото е цялото ти творчество
- един-два белега (не от куршум -
получени от глупост) и перверзна,
наивна, източна татуировка.
Дори и след отлитащите думи
написаното ще стои. Да чака червея.
© Станислав Градев
© Пламен Монев, художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.