Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АДЪТ. КРЪЖЕЦ ЗА ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ
Защо съм тук? Аз мразя в мрак и студ
да ме напушват пламъци лютиво
и този рев: "Пикатели! ПИКАТЕЛИ-И-И!"
ме стряска. (Вчера аз - почти като шегичка -
казах,
че френското "pisser" (ЛАТ. "pissiare")
е в корена на хиляди "писатели"
и го преведох. Кой ли е разбрал?)
Нима наистина съм там, където мисля?
Какви ли са стърчащите в острилки
или наляво - свитите в мастилници?
А тези - с папагалски клюнове
и другите
- с хамелеонските езици трикольорни;
с маймунските подскоци - те какви са?
Защо съм без водач и без пътеводител?
И по-натам - пред криво огледало
разнообразни се кривят
и го надъхват със себеомраза.
Кои са те? Нима са самолюбци?
А другите - с пламтящи ръкавели?
Или отдясно - там кои са?
- с крака в паници, с букаи,
с противогази, каски маршируват
по мост от динени кори и риби люспи.
В опропастената тъма под него
проскърцва нещо с гладни зъбци.
Защо ли въобще съм тук? Та аз
страня от сборища на словотворци!
Ами онези - на стада
и с пеликански гуши. Гълтат
татул и лед, и камъни;
ушите си, и кактуси, и мухоморки;
жабурят се в рициновото масло,
което лъкатуши на поточета
и со'лници английска сол облизват.
В чудовищните купчини след тях
ровичкат други - като торни бръмбари
оформят топки, ринат скарабейски.
Защо не ме гнусят? Опипвам се
- не съм се вкоренил и разклонил;
не съм вдървен, закоравял.
Защо дори не съжалявам
машинописците с боксьорски ръкавици,
които млатят по клавишите;
премазаните с печатарски валяци
и мекотелестите в локвите? Защо
не мога да изпитам състрадание
към клетниците с пачите пера
и непосилни лебедови шии
или към недодрани-щавени
на пергамент?
Гласът започва даже да ме радва:
"СЛОВОСЛАГАЧИ! НЕЧЕТИВЦИ!
Пикатели пикатели пикатели-и-и!"
И как така успявам да отгатна,
че плагиатори преписват на вода,
опожарители на книги гълтат огън,
а словоблудствалите с малолетни
се спускат по пързалки-таралежи?
Нали съм без водач и без пътеводител?!
И откъде разбирам как
безкнижниците, ситно татуирани,
усукани на възли се разчитат;
и че сладникавите огорчено
в хининови дървета дървоядстват?
Налучквам ли или по мойта логика
се движи и се изпълнява всичко?
Като какъв съм тук? Дали съм важен гост
- посланик, наблюдател, губернатор -
или ще бъда като всички други?
Завистници (за мен ли) свиват лавър;
стихоплетачите (за мен ли) сътворяват
пуловера с пауновата шарка?
Зависят ли донякъде от мене
безплодните, засаждащи налъми,
че вейката в ръката ми поглеждат?
Бездарници (на мен ли) се поднасят
и преводачи-моноглоти
(за мен ли) Кулата издигат?
Ще имам ли печат и своя дума
или ще ми възложат нещо гадно?
Тълпа клакьори бурно кракопляскат.
Защо ли въобще съм тук?
© Станислав Градев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.
|