ВЪЗМЕЗДИЕ

Каква атлазено-зелена пролет
шуми в небето и в дърветата,
във къдрите на топлите зефири.

А вътре в недрата, трус след трус.
Невидимо земята се люлее.
Пукнатините тичат като гущери

по древните величествени здания
една след друга ­ и застиват мъртви,
захапали перваза. Миг спокойствие.

Но миг ­ и гущерите се раздвижват,
подгонват се панически, настигат се,
преливат се ­ и зданието рухва

със тежък тътен в облаци от прах.
И някога божественият храм
или прочутата пинакотека, светлият дворец

са вече купища от камъни и пръст.
По улиците зеят тесни бездни.
Площадът е надиплен във застинали вълни

от камък. Паметникът горд
на Основателя е килнат настрани.
И в общата разруха само ти

стоиш спокоен, жив и неподвижен.
Ти знаеш, че всеобщото рушение
до тебе няма никога да стигне,

че ти ще надживееш този град,
тъй както толкоз градове преди.
А все пак старият въпрос,

мъчителният, подлият, лъжливият
и вечният въпрос стои в ума ти:
защо ти е живот без този град,

със който не си имал нивга нищо общо?

1963

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.