Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЕ
Надеждите на вековете свирят като копия,
пронизват ме и към пръстта ме приковават,
да мога със спокойствието живо на смъртта
да наблюдавам Второто пришествие.
Яхнали смядовски свине, препускат ангели:
косите им във ужас се стремят напред.
С крясъци ги следват древни корени,
с кукати пръсти хванати за свинските опашки.
Гигантски динозаври се опитват да възкръснат:
земята се тресе и пука от техните усилия.
И всичките им кости от музеите
куцукат, тичат, за да ги настигнат.
На бляскащи метли като комети
се носят вещици със носове протези
и се въртят около слънцето, увиснало
като изгнила ябълка.
А после шествия от трупове, от мумии и хора
вървят. Ръцете им умрели клони
развява ужасът на всичките страни.
Край тях се носят змии и вихрушки
със гръм и съсък. Те минават бавно,
а все пак бързо векове във миг.
Изчезнаха почти. Сега на края
се тътри, куцайки, със кръст на рамо
и със венец от рози на главата
Христос.
А отдалеч се приближава бавно и неумолимо
Баща му
сред заслепяващ водороден блясък.
© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.
|